Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 40

— Семената също — предположи Реми.

— Да, те също. Всъщност го кръстили „Лакано“ за по-удобно. В действителност лозята били от семе, взето от корсиканските райони на Аячио Патримонио. Наполеон накарал Аршамбо да направи кръстоска, за да създаде сорта „Лакано“. Докато още бил на власт, Наполеон поръчал семената от сорта „Лакано“ да се държат в специални хранилища в Амиен, Париж и Орлеан. Според легендата, докато пожарът бушувал в Лакано, семената загадъчно изчезнали. Предполага се, че били унищожени. Сортът „Лакано“, който растял само в този крайбрежен регион на Франция, бил изгубен завинаги.

— Добре, да допуснем за момент, че всичко това не са празни приказки — прекъсна я Реми. — Какво излиза? ОТ изгнаничеството си Наполеон изпраща таен пратеник или пощенски гълъб, или не знам какво, до Анри Аршамбо, за да му нареди да приготви една последна партида вино „Лакано“ и да го достави на Света Елена. После заповядва на верните си агенти във Франция да опожарят лозята, да съсипят почвата, да откраднат и унищожат семената. Няколко месеца по-късно нарежда на този… майор да отиде на Света Елена и да вземе виното, за да го закара на неизвестно място. Правилно ли съм схванала? — Реми погледна към Сам, после към Селма.

— Май да — рече Сам.

Тримата замълчаха за десетина секунди, гледайки бутилката с нови очи.

— Колко струва? — попита Реми.

— Твърди се, че в онова сандъче, което майорът и Ариен взели от Света Елена, имало дванайсет бутилки. Явно едната вече е счупена. Ако сандъчето беше невредимо… бих казала, девет-десет милиона долара… стига да се намери подходящият купувач, разбира се. Но то не е, така че цената пада. Доколкото мога да предположа, всяка бутилка би трябвало да струва някъде между шестстотин и седемстотин хиляди долара.

— Една бутилка вино! — ахна Реми.

— Да не говорим за историческата и научната стойност — добави Сам. — Става дума за сорт семена, който по всяка вероятност е изчезнал.

— Какво възнамерявате да правите? — попита Селма.

— Налага се да приемем, че Белязаният търси виното, а не подводницата — каза Сам.

— Само че не ми изглеждаше като познавач и ценител — допълни Реми.

— Което ще рече, че работи за някого. Ще се обадя тук-там и ще видя какво мога да науча. Междувременно, Селма, ти се обади на Пийт и Уенди и ги запознай със случая. Реми?

— Съгласна съм. Селма, ти се разрови повече по линията „Лакано“. Трябва да научим всичко: за виното, за бутилката, за Анри Аршамбо. Ти си знаеш работата.

Селма си водеше бележки.

— Веднага се захващам.

— Когато Пийт и Уенди дойдат и влязат в крачка, пусни ги по дирите на Наполеон и този тайнствен майор. Искам всичко за тях!

— Ясно. Има обаче нещо, което ме гризе. Мастилото от смачкани бръмбари на този етикет идва от Тосканския архипелаг в Лигурско море.

Сам се сети накъде бие.

— Където се намира остров Елба.

— И където Наполеон е бил пратен в изгнаничество първия път — включи се Реми. — Шест години преди времето, когато според Ариен двамата с майора са заминали за Света Елена да вземат виното.