Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 26

За целта бяха приготвили маска, плавници, водоустойчиви фенери с резервни батерии, четири макари здрави найлонови въжета и три храпови колела, за да осигурят подводницата, докато Сам я оглежда. Ако стигнеха дотам, разбира се.

Освен това предния ден той помоли Селма да му изпрати три допълнителни бутилки със сгъстен въздух, всяка от които стигаше за около шейсет вдишвания, тоест за две до пет минути.

— Познато ми е това изражение, Фарго — обърна се към него Реми. — Искаш да влезеш вътре, нали?

— Само ако е безопасно. Повярвай ми, Реми, снощи си взех дозата адреналин. Не възнамерявам да поемам никакви необмислени рискове.

— Добре.

Сам се плъзна по брега към водата и заплува към перископа. Хвана се за него и го подръпна. Изглеждаше здрав. Реми му хвърли две въжета и той ги върза около перископа. Реми взе краищата на въжетата, осигури ги към храповото колело, а после ги върза за близките дървета. Сам излезе на брега и двамата натегнаха въжетата. Той ги подръпна.

— Няма да мръдне. Добре, сега ще огледам набързо. Три минути, не повече.

— Искаш ли да…

— Шшшт! — прошепна той и сложи пръст на устните си.

Обърна се и се ослуша. Минаха пет секунди и в далечината се чу бръмчене на двигател на лодка.

— Идва насам — каза Сам.

— Рибари.

— Може би. Но след вчера…

Едно от нещата, които притесняваха Сам, беше близостта на подводницата до мястото, на което Тед каза, че е намерил парчето стъкло. Надали бяха свързани, но това не значеше, че нападателят няма да реши да претърси района.

Сам приклекна до един от чувалите, порови в него и извади бинокъл. Заедно с Реми изтичаха по брега към мястото, на което вързаха скифа. Коленичиха във високата трева и Сам насочи бинокъла нагоре по течението.

След няколко секунди от завоя на реката се появи моторница с четирима мъже в нея: един на кормилото, един на носа и двама на кърмовата палуба.

Белязаният.

— Той е! — прошепна Сам.

— Шегуваш се!

— Иска ми се да беше така.

Глава 8

— Скифът! — тихо и пресипнало каза Сам. — Бързо!

Той се плъзна по корем по брега към водата. Четвърт миля нагоре по течението Белязаният обърна моторницата към устието на друг ръкав, който човекът, стоящ на носа, оглеждаше с бинокъл. Сам чу гласа на Белязания, последван от отговор: „Нет!“. Чудно, още руснаци.

Сам заплува към мястото, където върза фалина на скифа, бързо го отвърза, заплува назад и се хвана за кнехта. Надзърна през рамо. Белязаният обръщаше моторницата към тях.

— Сам…

— Виждам ги.

Той уви фалина около юмрука си и Реми му помогна да излезе на брега.

— Дърпай — прошепна той, — дърпай силно!

Двамата задърпаха заедно. Носът на скифа се удари в брега, после лодката започна бавно да се плъзга нагоре по склона.