Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 182

Оставаше само една загадка: какво се е случило с останалите седем бутилки? Дали бяха безвъзвратно изгубени или чакаха някъде да бъдат открити: като незначителни елементи от загадката на Наполеон или скътани за тяхна собствена сигурност? Сам и Реми решиха, че отговорът може би се крие при човека, от когото е тръгнала легендата за Изгубената изба: Лионел Ариен, контрабандистът капитан на „Фокон“, когото Лоран твърдеше, че е наел да му помогне в укриването на бутилките.

Доколкото им беше известно, Наполеон бе натоварил с тази задача единствено Лоран, и двамата заедно бяха положили много усилия да скрият добре бутилките. Защо тогава Лоран бе потърсил помощта на случаен капитан, с когото се запознал в кръчма в Хавър?

Минаха две седмици, докато открият отговора на този въпрос. Първата им спирка беше библиотеката „Нюбъри“ в Чикаго, където прекараха три дни в ровене в колекцията на Спенсър — най-голямата сбирка от оригинални източници, свързани с Наполеон, в Съединените щати. От там отлетяха за Париж и посветиха четири дни на Националната библиотека на Франция и архивите в замъка „Венсан“. Накрая, въоръжени с тлъст набор от бележки и копия на актове за раждане и смърт, документи за военна служба и прехвърляне на имоти, те се отправиха на запад към Руан, столицата на Нормандия. Там, в провинциалния архив, откриха и последната брънка от веригата.

През септември 1818 г. сержант Леон Ариен Пелетие, награден ветеран от Резервната армия на Наполеон и пряк подчинен на Арно Лоран по време на Италианската кампания от 1800 г., бил освободен от служба по неизвестни причини и се върнал в дома си в Бокур, на сто и седемдесет километра източно от пристанището на Хавър. Два месеца по-късно той изчезнал от Бокур, появил се в Хавър с нови документи и закупил тримачтов барк на име „Зодиак“. Корабът струвал повече, отколкото един сержант би могъл да изкара и за осем живота във френската армия. Сменил името му на „Фокон“ и започнал да превозва контрабандни оръжия и алкохол по крайбрежието, изкарвайки скромни печалби и, колкото да е удивително, без нито веднъж да привлече вниманието на френските власти. Две години по-късно, през юни 1820 г., Арно Лоран влязъл в една кръчма и наел Лионел Ариен и „Фокон“. Дванайсет месеца след това Ариен се върнал в Хавър, продал корабчето и отново се прибрал в дома си в Бокур, където бавно, но сигурно пропил и проиграл богатството си на хазарт.

Защо Пелетие-Ариен бе решил да разкрие тайната на смъртния си одър, Сам и Реми не знаеха, но едно бе сигурно: той, Лоран и Наполеон са били единствените, които са знаели за сифнийските кариатиди. Друго, което може би никога нямаше да научат, бе как тримата мъже са се натъкнали на древното съкровище.

След като Селма завърши превода на дневника на Лоран, се изясниха и две по-малки загадки. Десет месеца, след като взели виното от Света Елена и положили много усилия за скриването на бутилките по различни части на света, Лоран и Ариен научили, че Наполеон е умрял. С разбито сърце, но вече на път за Марсилия, Лоран скрил три бутилки в замъка Иф. За другите бутилки не се споменаваше нищо.