Читать «Златото на Спарта» онлайн - страница 183

Фактът, че синът на Наполеон така и не се заел с разплитането на загадката, завещана от баща му, също изпълвал с тъга сърцето на Лоран. От завръщането си във Франция заедно с Ариен до смъртта си през 1825 г. той написал десетки писма до Наполеон II, умолявайки го да се подчини на волята на баща си, но младежът упорито отказвал да напусне уюта на австрийския двор заради „детска игра на криеница“.

Сержант Леон Ариен Пелетие, както се оказа, имаше една жива наследница — далечна родственица на име Луиза Фок. Момичето беше на двайсет и една и затънала в дългове, след като една година по-рано родителите й загинали в автомобилна катастрофа и й оставили тройно ипотекирана ферма.

— Как ли ще го приеме? — чудеше се Реми.

— Сега ще разберем. По един или друг начин животът й ще се промени.

Сам и Реми слязоха от колата и се приближиха до входа. Реми дръпна кожената връв и се чу звън на камбанка.

След малко вратата се отвори и на прага застана дребничка млада жена със светлокестенява коса и чип нос.

— Уи?

— Бонжур, Луиза Фок?

— Уи.

Реми представи себе си и Сам, след което попита жената дали говори английски.

— Да.

— Може ли да влезем? Имаме информация, свързана с вашето семейство, и по-точно, с Леон Пелетие. Познато ли ви е това име?

— Струва ми се, че да. Баща ми веднъж ми показа родословното ни дърво. Заповядайте.

Жената ги въведе в кухнята, в типичния за френската провинция стил: жълти стени, лакирана дъбова маса, светлозелен бюфет с порцеланов сервиз. На прозорците висяха свежи перденца на оранжеви карета.

Луиза направи чай и ги покани на масата.

— Английският ви е много добър — похвали я Реми.

— Учих Американска литература в Амиен. Наложи са да прекъсна. Имах… семейни проблеми.

— Знаем — каза Сам, — много съжаляваме.

Луиза кимна и се насили да се усмихне.

— Казахте, че имате някаква информация за семейството ми.

Редувайки се, Сам и Реми изложиха теорията си за Пелетие, изгубената изба и връзката им със сифнийските кариатиди. Реми извади няколко изрезки от вестници и ги подаде на Луиза.

— Четох за това — каза тя, като ги погледна, — и вие ли сте участвали?

Сам кимна.

— Не мога да повярвам! Нямах представа! Майка ми и баща ми нищо не са ми казвали.

— Убеден съм, че не са знаели. С изключение на Наполеон и Лоран, Пелетие е бил единственият посветен в тайната и я запазил чак до смъртното си легло. Дори тогава не я разкрил докрай.

— И никой не му повярвал…

— Почти никой — усмихна се Реми.

Луиза помълча, после поклати впечатлено глава.

— Благодаря, че ми казахте. Хубаво е да знаеш, че някой от семейството ти е постигнал нещо значимо. Малко странно, но все пак значимо.

Сам и Реми се спогледаха.

— Май не се изразихме ясно — каза той. — Все още има неоткрити бутилки.

Луиза премигна.

— И вие мислите… Тук?

Сам извади айфона си и намери една снимка на цикада.

— Виждали ли сте някъде този знак?

Вместо отговор Луиза стана и се приближи до полицата над мивката. Свали от там един тиган и го показа на Сам. В края на късата импровизирана стоманена дръжка имаше печат с цикада: същият като този, който откриха в криптата на Лоран.