Читать «Жътварите» онлайн - страница 40

Не го пречупиха и заплахите срещу семейството. Беше отраснал в дом с много жени. Устър ги познаваше всичките. Бяха читави хора, почтени, работливи. Полицейският шеф не беше расист. Делеше черните на лоши и добри, както и белите. В същото време не можеше да се каже, че отношението му към двете раси беше еднакво. И да искаше, такова нещо пак не би му се отдало. Нямаше да остане на поста си и седмица дори, а за почти десетте му години като началник изобщо да не говорим. Затова си беше изработил компромисна система. Черните и бедните бели третираше по един и същи начин. Богатите бели изискваха уважение, с тях работеше внимателно. Ще запитате за богатите черни? Да, ама в района на Устър заможни негри просто не се намираха.

Шефът вярваше и в криминалната превенция, наричаше я полицейска профилактика. Арестът беше крайна мярка само след наистина сериозна простъпка или след поредица неуспешни опити да вкара този или онзи непрокопсаник в правия път. Познаваше отлично хората в своя район, гонеше и подчинените си да следват примера му в това отношение. Сегашният арестант и цялото му семейство не бяха давали повод за полицейска намеса през деветте и нещо години на мандата му като полицейски началник. Това стана чак когато се появи Дебър и успя да се сближи с майката на момчето. А Дебър не беше човек, способен да спечели нечии топли чувства, любов още по-малко. Затова Устър подозираше, че в тази връзка е имало принуда, заплахи и страх. Беше направил жената своя любовница било с изнудване, било с нещо друго, не по-малко брутално.

Сетне я намериха убита, тялото й — обезобразено, захвърлено зад магазин за продажба на алкохол. При разследването стана ясно, че Дебър е бил на същото място малко преди откриването на трупа. Намериха се и свидетели, които потвърдиха, че зад магазина е имало скандал, чували се гласове — мъжки и женски. При разпита в щатската полиция обаче Дебър се оказа същият костелив орех, както сега и това момче. Мълчеше упорито, отказваше всичко и накрая се наложи да го пуснат, а престъплението остана неразкрито. По-късно до шерифа стигнаха сведения, че заподозреният се завърнал в къщата на същото семейство и този път се захванал с лелята на момчето. Жените се страхували от него, това беше ясно, а пък имаше и от какво. Малцина знаеха обаче, че женското семейство не бе чак толкова безобидно или безпомощно. Членовете му бяха интелигентни, със силни характери, нямаше как дълго да търпят присъствието на брутален насилник като Дебър.

Мина известно време, нощем Дебър спеше с лелята на момчето, през деня бе надзорник на строителни работници и печелеше добри пари. Така продължи до фаталния му край. Металната свирка, с която командваше работниците, се пръсна в устата му и отнесе половината му лице. Някой достатъчно начетен я бе заредил със собственоръчно приготвен експлозив и хитроумно замислен взривател. Дебър живя два дни, ослепен, в нетърпими болки, и въпреки усилията на лекарите почина.