Читать «Жътварите» онлайн - страница 39

В стаята, откъдето полицейският шеф наблюдаваше чернокожото момче, беше зверски горещо въпреки работещия вентилатор. Пък и вентилаторът беше един, комар да пръдне, повече ще раздвижи въздуха. Униформата лепнеше по тлъстото началническо тяло, пъпът на шкембето му напираше да излезе през светлокафявия плат. По лицето му струеше пот, влизаше в очите и го дразнеше ужасно, макар че я попиваше с носната кърпичка.

Но въпреки всичко това Устър не помръдваше от стола. Гледаше хлапака втренчено и напрягаше воля в надежда да го пречупи. Беше затлъстял, циник и дори мизантроп, но не и глупак. Това момче го интересуваше особено много. Беше успяло да затрие любовника на майка си — човек на име Дебър, — без да го пипне дори и с пръст. В това началникът бе напълно убеден, а пък Дебър съвсем не беше за всяка уста лъжица, камо ли за такова хлапе. Лежал за убийство в затвора още на тринайсетгодишна възраст, този тип бе извършил и куп други престъпления, обаче не бяха успели да докажат, че са негово дело. Едно от тях бе убийството на красива чернокожа жена, майка на момчето отсреща.

В момента го обработваха хора на Устър — Кларк и партньорът му, брутални, силови ченгета. Добре се бяха постарали: лицето на арестувания бе подуто и насинено, дясното му око — полузатворено. Оказа се още, че в урината му имало кръв. Устър нахока Кларк здравата — необходимо му бе признание, а не труп.

За беля на щатската полиция й бе нужен цял ден да се организира, за да изпрати свои хора на място. Именно затова междувременно местните го млатиха здравата и заплашваха семейството му. Сетне приложиха друга тактика — завързаха го за стола и започнаха да го наливат с безалкохолно, в което имаше разхлабителни.

Устър следеше усилията му да задържи действието на лаксатива с огромен интерес. Момчето напрягаше цялата си воля, стягаше коремните и тазовите мускули, хапеше устни, а те трепереха, ноздрите му потръпваха, по челото му изби едра пот.

Време беше да направят предложение. Хлапакът да признае, че е убил Дебър, в замяна веднага ще го откарат в тоалетната. Момчето обаче само поклати глава.

Началникът почти се възхити на тази волева сила, но пък тя го правеше смешен в очите на подчинените. Затова даде ново нареждане: веднага да го заведат в клозета, преди да се е насрал и усмърдял единствената стая за разпит. Кларк изпълни заповедта с омерзение. Сетне обаче изведе момчето на двора, смъкна му гащите и дълго го ми с маркуча. Другите ченгета хихикаха мръснишки, а мощната струя болезнено биеше в слабините на чернокожия.