Читать «Жътварите» онлайн - страница 36

Всъщност госпожа Бондарчук ценеше създалата се ситуация повече от всичко друго и всеотдайно я бранеше от всички страни. Влезеше ли майстор за ремонт в сградата, тя вървеше по петите му заедно с псетата и най-педантично го гледаше в ръцете — къде пипа, какво прави. Пощаджията не стъпваше по-далеч от прага. Същото важеше и за млекаря, амбулантните търговци, доставчиците на пица, децата от квартала и всякакви други личности. Единственото изключение бе глухата съседка, също вдовица, на име госпожа Ноути, с която играеха домино и попийваха евтино шери всеки четвъртък вечерта.

„Лирой Франк Пропъртийз“ бе инсталирала извънредно скъпа и сложна алармена система и нарочно изпратен техник бе обучил Бондарчук да работи с нея. Така че, без самата тя да го съзнава, присъствието й в този дом бе толкова важно за сигурността и душевния мир на двамата мъже от апартамента над нея, колкото и пистолетите, които понякога носеха при изпълнение на различни задачи. Госпожа Бондарчук беше техният Цербер, тя вардеше портите на подземното им царство.

Тази вечер тя почиваше в леглото и слушаше „Шведска рапсодия“ на малък сидиплейър, подарък от господата Луис и Ейнджъл за Коледа. Въпреки това ясно ги чу да влизат. Отлично различи и предупредителния звук на алармата, преди да го анулират с кода, а сетне и последното изписукване при затварянето на вратата и превключването на системата.

— Лека нощ, госпожо Бондарчук — чу се гласът на г–н Ейнджъл от тъмния коридор.

Тя не отговори, но се усмихна, спря музиката и загаси лампата. Бяха ли си у дома и двамата, винаги спеше като къпана.

Същата нощ Луис не мигна до късно. Мислеше за миналото, за скритата природа на нашия кух свят. За пролята кръв, за отнет и загубен живот, за майка си, за жените, които го бяха отгледали. В спомена виждаше и Блис. Връщаше се назад в своето битие, проследяваше различните му нишки, там, където те се пресичаха, там, където се разминаваха.

Сетне затвори очи и зачака появата на Пламтящия.

Малко беше градчето и от онези, които наричат „съндаун“. Това на английски ще рече залез-слънце, но смисълът, който белият южняк влага в думата, е друг: чернилките да се прибират, преди да се е смрачило, и да кротуват до изгрев-слънце, иначе… Момчето и връстниците му отлично усещаха скритата закана. Вярно, нямаше я вече онази табела на края на градчето с недвусмисления текст: „Черньо, само глей тъмното да не те завари навън!“ Бяха я махнали и това бе известна стъпка напред в името на прогреса, но пък повечето хора помнеха къде стърчеше тя — на видно място пред фермата на Върджил Джеликоут. Старият Върджил ревностно следеше надписът да не е зацапан с кал или изтрит. Защото и такива неща се бяха случвали по време на безредиците, последвали линча на Ерол Рич. Дори нечия ръка замаза думата „Черньо“ с блажна боя и отгоре й написа друга — „Белчо“.