Читать «Жътварите» онлайн - страница 2

В мига, когато Ерол угасна, в сънищата на Луис се появи Пламтящия.

Луис помнеше причината: спречкване с белите. Така започваха бедите най-често. Белите определяха правилата, пак те постоянно ги променяха. Ръководеха се от случайни обстоятелства и от момента, а не от записани черно на бяло принципи. Луис размишляваше и върху друго, което намираше за най-странно: белите мъже и жени в града винаги отричаха расистката си същност. Не ги мразим черньовците, твърдяха те постоянно, просто се живее по-добре, когато те си знаят мястото. Или: На улицата са добре дошли по светло, нощем нямат място там. Какво ще търсят навън? То си е и за тяхно добро. Любопитно. Още тогава беше трудно, както е и днес, да намериш човек, който ще признае, че е расист. Излизаше, че повечето расисти се срамуват от собствената си нетърпимост към цветнокожите.

Но в града се намираха и хора, които се кичеха с този епитет като с почетно отличие. Бедата започна, когато пияни бели хвърлиха от бара на Том Ръдж, по прякор Дребния, пълна с урина бутилка по шофирания от Ерол камион. При това тя счупи предното стъкло и го удари между очите. Този път той си изпусна нервите. Набиралият се в него години наред гняв, онзи бавно тлеещ вътрешен огън, избухна и той се върна, за да запокити една цепеница през прозореца на кръчмата. Нищо особено на пръв поглед, но напълно достатъчно онези да му вдигнат мерника. Как така ще търпят дръзко предизвикателство от страна на някакъв си черньо? При това Ерол Рич не бе случаен чернокож, мнозина бели се бояха от него или му завиждаха.

Защото беше по-начетен и по-сръчен от повечето хора в града. Говореше граматически правилно, имаше собствен камион, притежаваше редица умения. Можеше да ремонтира почти всичко: домашни прибори, стари радиоапарати и телевизори, климатици, мотори. При това по-добре и по-евтино от всеки друг. Затова се налагаше същите, които не позволяваха на черните да излизат по градските улици нощем, редовно да търсят Ерол да им оправя развалените вещи. В същото време омерзението срещу него постоянно растеше.

Напоследък в градчето вървеше и друга приказка — че Ерол щял да си наеме помощни работници. Чернилки като него. Щял да ги учи на всичко, което умее. Брей, че наглост! А пък беше и хубавец, много жени го харесваха. И това пораждаше завист. Дребния му викаше „черен пръч“ и отвори ли дума за него, тутакси посягаше да свали ловната карабина от лавицата над бара. Гальовно потупваше приклада, заканително клатеше глава и опипваше спусъка. Бе повече от ясно какво му се върти в главата. И мнозина други отдавна търсеха удобен повод, за да се разправят с Ерол. На всичкото отгоре той сам им го даде. Не мина и седмица от инцидента в кръчмата, бели расисти го нападнаха, вързаха и заляха с бензин. Сетне го запалиха и обесиха на голямо старо дърво.