Читать «Жътварите» онлайн - страница 5
Джон Коннолли
Сега Луис лежи в креват далеч от мястото, където е роден и отрасъл. До него дълбоко спи човекът, когото обича. Отново тънко замирисва на бензин и изгоряло месо. И той отново вижда Пламтящия, различава мърдащите се останки от устни в горящото лице. Този път обаче му се струва, че разбира поне част от промълвеното в онази съдбовна нощ преди толкова много години.
Повечето от последвалите думи са неясни, губят се в отблясъците и съсъка на пламъците. Изпъкват само две думи, но Луис не е сигурен, че и тях е разчел правилно. Колебае се дали от обгорената уста са излезли същите слова, или просто на него му се иска да е така.
Огънят пламтеше в Ерол Рич приживе, а в мига на смъртта му част от него се пренесе в момчето. И лумна там, но днес нещата стоят по-различно. Ерол Рич намираше сили да го отхвърля, укротява и задържа до сетния си час, макар и да бе фатално осъден да загине в пламъците му. Луис обаче прегърна огнената стихия. И я подхранва, тя на свой ред подхранва него, макар че този баланс е извънредно деликатен и много опасен. Огънят трябва да бъде подклаждан, за да не се обърне срещу гостоприемника си. Затова хората, които Луис убива, са жертвоприношения в негова чест. Пожарът в Ерол Рич бе в изпепеляващо тъмночервени, крещящи краски, а пламъците в Луис горят бели, хладни и безмълвни.
Нощем Луис сънува
Нейде на друго място
I
Ще падне той под моите стрели… О, да, гневът мой огнен ще ме окрили. Един подир един животите му ще отнема… а кръвта пролята, нея ще погълне земята…
Рамаяна (500–100 г.пр.н.е.)
1
Убиват хора всеки ден, в различни инциденти има жертви, погубен и разрушен е толкова много човешки живот, че е просто трудно да се държи сметка за всичко това. Още по-мъчно е да се намерят връзките между факторите, които биха помогнали за изясняване на случаите и разкриване на престъпленията.
Някои са просто очевидни: младеж убил приятелката си, сетне извършил самоубийство. Било от угризения на съвестта или поради неспособност да поеме отговорност за действията си. Подобни са постоянните сблъсъци на улични престъпници и гангстери, наркотрафиканти и дилъри, извършвани на принципа око за око, зъб за зъб. При тях едно убийство води до друго, то на свой ред до трето и така насилието ескалира в безкрайността. В него се хили грозно озъбената уста на Смъртта, свисти косата й, бляска секира, святка нож. Налице е верига от събития, чиято последователност може да бъде уточнена, самите действия — пресъздадени от вървящите по следите им служители на закона.
