Читать «Жътварите» онлайн - страница 189

Именно тази изключително сложна техника изискваше постоянна поддръжка. Налагаше се често да се почистват и калибрират електродите на йонния контрол, да се наблюдават нивата на хлора и другите разтвори, редовно да се тестват всички електронни дозатори. Двамата нови работници носеха необходимите за целта материали и техника. Симиън стоеше зад тях и зорко следеше действията им. Когато свършиха, той се разписа за работата им в дневника на поддръжката, а те се поклониха учтиво, благодариха и закрачиха към асансьора.

— Възпитани човечета са това, японците — подхвърли Аристийд, който бе постъпил на работа при Хойл почти едновременно със Симиън.

— Аха — уклончиво отвърна Симиън.

— Помня какво казваше баща ми навремето — продължи Аристийд. — Че след случилото се в Пърл Харбър на японците не бива да им се вярва, ама хич. Но тези ми се сториха читави.

Симиън премълча. Такъв беше, избягваше да коментира било раса, било вяра, мненията пазеше за себе си.

Името на собственичката на фирмата за поддръжка на плувни басейни бе Ив Филдър. Беше я наследила от баща си, а сетне я преустрои, модернизира и разшири сферата й на дейност. Така постепенно я превърна в уважавана и търсена фирма, която обслужваше само извънредно богати клиенти и престижни частни клубове.

В момента затваряше телефона и с тревога се питаше какво ли ще й донесе бъдещето. Срещу нея седеше нисък мъж със ски маска и ръкавици. Още в началото й се стори, че е бял. Другият, висок и, изглежда, чернокож, също с маска и ръкавици, се бе опрял на кухненската маса и не мърдаше оттам. Преди това бе настроил сателитното й радио на станция, която предаваше само кънтри и уестърн. Музика, която Ив Филдър просто ненавиждаше. Ами да, имаше някакъв садизъм в тези двамата, чиято заложничка беше тя на практика. Защо ли се разведе? Остана сама и уязвима. За да й се случи ето това например!

— Сега доволни ли сте? — запита тя ниския.

— Може и така да се каже — кимна той. — Човек все се надява на най-доброто в този живот.

— Какво ще правим оттук нататък?

Онзи погледна часовника.

— Ще чакаме.

— Колко време?

— Колкото е нужно. Тогава си тръгваме.

— А господин Хойл?

— О, басейнът му ще бъде идеално почистен.

Филдър въздъхна.

— Имам чувството, че бизнесът ми ще пострада много сериозно — изтърси тя.

— Вероятно.

Филдър въздъхна още по-силно.

— Може ли поне да спрем тази селяндурска музика?

— Едва ли, но няма да седим още дълго.

— Ама ужасно е гадна.

— Зная — рече той и гласът му беше напълно искрен. — Но за утешение ще ви кажа следното: вие ще я слушате още най-много час и нещо. А пък аз я търпя цял живот. Все едно доживотна присъда…