Читать «Жътварите» онлайн - страница 187

Милтън се обърна. По лицето му заигра усмивка.

— Ако не беше ти, щеше да се наложи ние да се погрижим. Трафикът на хора е мръсен бизнес. Светът гъмжи от терористи, а те използват всяка появила се възможност. Лийхейгън и синът му не подбираха с кого въртят бизнес. А кой да оправя постоянните им издънки? Ние. Сега и след теб ще почистим. Но както виждаш, отиваш си по живо, по здраво. В крайна сметка изпълни още една поръчка за нас, нали? За приятелите ти няма да говорим. А, щях да забравя нещо.

Милтън махна с ръка към третия форд. Вратите му се отвориха, за да пропуснат двамата Хари.

— Местните ченгета са ги прибрали — засмя се той. — Вероятно по нареждане на Лийхейгън. Не знам дали си дават сметка, че при въпросните обстоятелства са извадили невероятен късмет. Е, хайде — води си ги у дома: и живите, и мъртвите. Тук свършихме.

Милтън се качи на експлоръра и той потегли след екипите на чистачите. Луис остана дълго време неподвижен под проливния дъжд. Бе вдигнал лице към небето, стоеше със затворени очи, като че пороят можеше да отмие вината му за всичко, което се бе случило.

Епилог

Ето ме и мен, намерен.

Ред иде да ме изгори, а сетне

и удави на своя свят в отворената рана.

Дилън Томас (1914–1953), „Видение и молитва“

След всички тези събития може би Никълъс Хойл бе взел мерки за сигурността си, това обаче не личеше външно. Дъщеря му бе погребана в едно от гробищата на Ню Джърси, но той не се появи на церемонията. Не се мярна никой от хората, които Луис и Ейнджъл познаваха от мансардните му покои, нито енигматичният Симиън. Изглежда, Симиън имаше собствено жилище в пентхауса, защото при редките си излизания винаги се завръщаше там, и то преди смрачаване. При това никога не излизаше сам. Луис и Ейнджъл изчакваха, засега им стигаше само външното наблюдение. Вече шест поредни седмици те и други хора следяха централата на Хойл от нает за целта отсрещен апартамент. И по други линии, разбира се. Водеше се точна сметка за всичко: кой влиза и кога излиза; ритъмът на доставките на различни фирми, движението на офисните чистачи и на всички останали външни хора, които обслужваха сградата. Но през цялото това време Хойл не бе засечен нито веднъж. Явно беше, че не излиза извън вратите на своя апартамент, затворен там като в непристъпна крепост.

Ден след погребението на Лорета Хойл в Ню Джърси в Куинс приятели и близки съпроводиха Уили Бру до вечното му жилище. Присъстваха Детектива, Ейнджъл и Луис, бившата съпруга на механика, множество искрено опечалени приятели и познати. Уили би останал доволен.

След това неголяма група се отправи към заведението на Нейт, за да почете паметта му още веднъж. Ейнджъл и Луис седнаха на ъглова маса сами и останаха там в продължение на час, всъщност докато вратата се отвори и влезе Арно. Отсъствието му се набиваше на очи, но никой не знаеше къде е отишъл. На погребението се движеше из тълпата като сомнамбул, без да забелязва протегнатите към него ръце, съболезнователните думи или чашата питие.