Читать «Жътварите» онлайн - страница 190

Хойл работи в кабинета си до 09,00 часа. Беше ранобудник и обичаше да започва деня с малко работа, последвана от гимнастика и упражнения. Поигра на уредите в гимнастическия салон близо час, изпоти се на пътечката и реши да поплува. Съблече се по плувки и влезе в помещението с басейна.

Сложи очилата, застана на ръба му откъм дълбоката част, пое въздух. Скочи като професионален плувец, без да разпръсне и капка вода. Гмурна се до дъното, обърна се обратно и продължи.

Не знаеше, че по време на снощната проверка специалистите от поддръжката бяха пренастроили дозиращия механизъм, увеличавайки киселинността на водата, и бяха добавили натриев цианид към хлориращата система. Едновременно с активирането на вътрешното осветление и заключването на вратата циановият разтвор бе постъпил в променената по киселинност вода и в резултат на химическата реакция се бе отделил циановодород.

А помещението с басейна се бе превърнало в истинска газова камера.

Отначало Хойл почувства лек световъртеж, изневеряваше му и чувството за посока. Не изминал и две дължини, удари глава в страничната стена на басейна. Дишането му се затрудни, пулсът отслабна въпреки всички напъни да поеме въздух. Очите го засърбяха, сетне се появи силно парене. В устата му загорча, започна гадене и той повърна. Първо го заболяха устните, сетне и цялото тяло. Опита да ритне с краката, да се насочи към страничната стълба, но нямаше сили да ги помръдне. Отвори уста да извика за помощ, но водата нахлу в нея. Пламнаха и езикът, и гърлото му. Изпадна в луда паника. Вече не можеше да се държи на повърхността. Започна да потъва. В същия миг му се стори, че чува викове, но не видя нищо, защото вече беше и ослепял. Водата продължи да нахлува в устата му. Сега пламнаха и вътрешностите му, започна да се дави.

Умря за по-малко от две минути.

В мига, когато Симиън усети какво става, вече беше много късно. Нямаше как да спаси работодателя си. Успя да преодолее заключващата система, но щом усети въздуха в помещението, бе принуден тутакси да затвори вратата. Нареди евакуирането на пентхауса като допълнителна мярка за сигурност, включи всички вентилационни системи и се върна там сам. Застана пред прозрачната стена, загледан в изплавалия на повърхността труп на Хойл, дълбоко замислен.

В същия миг иззвъня джиесемът. Дисплеят остана празен, появи се само индикация, че номерът не е регистриран.

— Симиън? — прозвуча мъжки глас.

— Кой се обажда?

— Мисля, че ще се досетиш — каза гласът и Симиън позна… Луис.

— Вие бяхте, нали? Тъкмо си мислех…

— Ние, да. Само че не те видях да скачаш да го спасяваш.

Симиън се сепна. Погледът му веднага се плъзна по високите съседни сгради, видими през единствения прозорец.

— Беше невъзможно. Но ми плащаше да го охранявам…

— Вярно, ама не и да умираш за него. Направил си каквото си могъл. Не можеш да го опазиш от него самия, нали?

— Не ме будалкай така елементарно. Ще ви намеря и ще си платите. Няма да жертвам репутацията си заради вас.

— Че ти си бодигард, а не мома за женене. Защо ще страда репутацията ти? Но тръгнеш ли подир мен, със сигурност ще пострада здравето ти. Предлагам да забравиш. На бас се ловя, че не знаеше истината за отношенията Хойл-Лийхейгън. Направи си домашното, Симиън, провери фактите. Не си мръсник като тях. Или може би се лъжа?