Читать «Жътварите» онлайн - страница 186

— Никой не се е появявал — докладва Джаки. — Бяхме готови, но не стана нужда.

В това време, сякаш предизвикан от думите му, в далечината се появи кортеж автомобили. Отпред се движеха два черни експлоръра, следвани от три също черни форда. Настръхнали, Тони и Поли посегнаха към оръжието си.

— Оставете! — просто нареди Луис.

Колите спряха недалеч от тях. От първия експлорър излезе мъж в дълга черна връхна дреха и в движение сложи мека шапка, за да се предпази от дъжда. Луис тръгна насреща му.

— Май посещението е било ползотворно — вместо поздрав рече Милтън.

Луис го изгледа продължително, с безизразно лице. Двамата стояха на половин метър разстояние, но всъщност помежду им зееше огромна пропаст.

— Защо си тук? — запита Луис.

— Други хора задават въпроси. Току-така не се обявява война на човек като Артър Лийхейгън, че пък и никой да не забележи. Той жив ли е?

— Мъртви са и той, и синът му, и дъщерята на Никълъс Хойл.

— Аха. Не бих очаквал друг резултат от теб.

— И Блис също.

Милтън примига, но този път премълча.

— Сега ти отговори на въпроса ми — продължи Луис. — Защо си тук?

— Може би изпитвам угризения. Гузна съвест, знаеш.

— Ти изобщо нямаш съвест.

Милтън кимна, сякаш потвърждаваше думите на Луис.

— Ами тогава наречи го както искаш: професионална колегиалност. Услуга. Приключване на въпроса. Няма значение кое ще избереш.

— Ти ли поръча убийството на Джон Лийхейгън?

— Аз.

— Балънтайн за теб ли работеше?

— В дадения случай, да. Беше буфер между нас и теб. Винаги можем да го отречем.

— Гейбриъл знаеше ли?

— Предполагам, че подозираше истината. Но пък си даваше сметка, че няма да е много разумно да проверява.

Милтън погледна към къщата на Лийхейгън и за миг очите му се промениха, станаха далечни и някак отнесени.

— Всъщност нося неприятни новини. Гейбриъл почина през нощта. Съжалявам.

Кръстосаха погледи и се гледаха доста дълго, без да проговорят.

— Е, и какво сега? — запита най-сетне Луис.

— Нищо. Свободен си.

— А официалната версия?

— Мафиотска война. Лийхейгън се е сблъскал с неподходящи хора от конкуренцията. И без това беше затънал до гуша в престъпна дейност като наркотици и трафик на хора. Винаги можем да кажем, че са го ликвидирали руснаците. Едно птиченце ми каза, че и ти си ги познавал отблизо. Вярвам, че ти звучи напълно правдоподобно, нали?

— Ами оцелелите?

— Ще си траят. Пошушваме им някои нещица и готово. За това ни бива.

Милтън се обърна и махна с ръка към автомобилите. Първите два форда незабавно поеха към къщата на Лийхейгън.

— Чистачи си водиш… — замислено подхвърли Луис. — Имам още един въпрос.

— Вече отговорих на прекалено много въпроси. Фактически на всички, на които смятам да ти отговарям.

И Милтън закрачи назад към кортежа. Луис пренебрегна думите му и викна след него:

— Беше ти нужен някой да очисти Лийхейгън, нали?