Читать «И няколко червени рози» онлайн - страница 6

— Когато ни повикат пред съдебните заседатели или за процеса — каза той. — Тогава ще пием и шампанско.

— Заслужено.

В този момент телефонът на О’Нийл звънна. Той погледна екрана. Данс веднага долови промяната в езика на тялото му — изправи рамене, прибра лакти, а погледът му се насочи някъде над телефона.

Позна кой е дори преди да чуе приветливото му: „Здравей, мила.“

Данс разбра от разговора на О’Нийл, че на съпругата му Ан, професионален фотограф, й се налага спешно да замине по работа и съобразява програмата си с ангажиментите на О’Нийл.

Той остави телефона и за миг се възцари мълчание. След малко атмосферата се разведри и те отново се зачетоха в менюто.

— Да — обяви О’Нийл. — Яйца по бенедиктински!

Тя реши да поръча същото и вдигна поглед към сервитьора. Тогава обаче звънна нейният телефон. Тя прочете съобщението, намръщи се и го изчете отново. Този път усети колко бързо се промениха нейните жестове. Сърцето ускори ход, раменете й се изправиха.

Данс въздъхна и вместо учтиво да помаха, посочи с поглед фините порцеланови чаши пред тях и даде нетърпеливо знак на сервитьора да донесе сметката.

3.

Регионалната щабквартира на Калифорнийското бюро за разследвания бе невзрачна модерна сграда, неотличима от съседните офиси на застрахователни и компютърни компании, всичките подредени зад хълмовете и сгушени в пищната калифорнийска растителност.

Сградата се намираше недалеч от „Пенинсюла Гардън“ и Данс и О’Нийл пристигнаха за десетина минути, без да затрудняват трафика, но и без да спират на червено.

Катрин излезе от колата, преметна чантата си през рамо и вдигна издутото куфарче с лаптопа — дъщеря й го наричаше „анекс към мамината дамска чанта“. — Двамата с О’Нийл влязоха в сградата.

Веднага се насочиха към мястото, където обикновено се събираше екипът й — нейния кабинет в крилото, известно като „Женското крило“ или ЖК, защото там се помещаваха Данс, колежката й агент Кони Рамирес, асистентката й Мериелън Кресбах и Грейс Юан, администраторката на Бюрото, която движеше графиците като швейцарски часовник. Името на крилото произтичаше от злощастен коментар на също така злощастен и сега бивш агент на Бюрото, опитал се да остроумничи пред приятелката си, докато я развеждаше из щабквартирата и й показваше „забележителностите“.

Всички в „Женското крило“ се чудеха дали той или някоя от любовниците му са открили дамските превръзки, които Данс и Рамирес тайно складираха в кабинета, куфарчето и колата му.

Данс и О’Нийл поздравиха Мериелън. Без да й мигне окото — неизменно подчертано от силно почернени клепки — ведрата, енергична жена еднакво успешно дърпаше конците и на семейния, и на професионалния живот на колегите си. На всичкото отгоре беше ненадмината кулинарка.

— Добро утро, Мериелън. Казвай какво има.

— Здрасти, Катрин. Заповядай.

Катрин погледна, но не се поддаде на библейското изкушение — шоколадовите курабийки в купата върху бюрото на Мериелън. О’Нийл обаче не устоя.

— Такива вкусни неща не съм опитвал от седмици.

Яйца по бенедиктински…

Мериелън се засмя доволно.