Читать «И няколко червени рози» онлайн - страница 201

— Привет! — подвикна някой откъм предния двор.

Данс погледна Майкъл, усмихна се неловко и отговори:

— Тук сме. Отзад.

Джонатан Боулинг изкачи стъпалата. Усмихна се на О’Нийл. Двамата се ръкуваха. И Боулинг беше с дънки като Данс. Беше наметнал яке върху черната блуза и носеше туристически обувки.

— Малко подраних.

— Няма проблем.

О’Нийл схващаше бързо, освен това не му липсваше такт. Разбра веднага. Първата му реакция беше притеснение, че я е поставил в неудобно положение.

В очите му прочете извинение.

А нейните настояха, че извиненията са излишни.

О’Нийл беше и учуден. Усмихна й се като тогава, когато по радиото в полицейската кола пуснаха песен за мъж и жена, които все не успяват да се намерят.

Най-важното е да не пропуснеш момента. И двамата го знаеха.

— С Джонатан заминаваме за Напа за два дни — с равен тон обясни Данс.

— За едно семейно събиране в къщата на родителите ми. Винаги водя подкрепление — опита се да омаловажи събитието Боулинг. И професорът беше умен — долови, че е прекъснал важен разговор.

— Там е прекрасно — каза О’Нийл.

Тя си спомни, че той и Ан бяха прекарали медения си месец в мотел край Напа.

„Май е време да престанем с любезностите“ — помисли си. Усети, че се е изчервила като момиче.

— При майка ти и баща ти ли е Уес? — попита О’Нийл.

— Да.

— Ще му се обадя. Искам да отплаваме в осем сутринта.

Благодари му мислено, че ще вземе момчето на риболов, въпреки че Данс ще пътува.

— Очаква с нетърпение излета.

— Ще ти изпратя копието от съдебното решение по имейл.

— Искам да поговорим, Майкъл — отвърна тя. — Обади ми се.

— Разбира се.

О’Нийл разбра, че има предвид да поговорят за Ан и раздялата, а не за процеса в Лос Анджелис.

А Данс разбираше, че той няма да се обади, докато тя е с Боулинг. Просто не беше такъв човек.

Усети порив — неустоим порив — да прегърне пак Майкъл. Понечи да разпери ръце. Но понеже не го биваше в разгадаване на езика на жестовете, той схвана другояче намеренията й:

— Трябва да прибирам децата. Вечер за пица… Довиждане, Джон. И благодаря за помощта. Нямаше да се справим без теб.

— Дължиш ми почетна значка — ухили се Джон и попита Данс какво да занесе в колата.

Тя му посочи пазарската торба с бисквити, сода, вода и дискове за излета на север. Допря чашата с вино до гърдите си, проследявайки с поглед как О’Нийл се спуска по стълбите. Дали щеше да се обърне?

Да, за секунда. Усмихнаха се един на друг. После той изчезна.

1

По-известна у нас като Силиконова долина, но според правилата на българския книжовен език правилното наименование е Силициева. — Бел.ред.

2

На английски „dance“ означава танц. — Б.пр.