Читать «И няколко червени рози» онлайн - страница 5

Няколко свидетели обаче бяха от Монтерей, включително Данс и О’Нийл, и затова Сийболд беше пристигнал да запише показанията им. Връзките и репутацията на заподозрения налагаха да процедират поверително. Всъщност засега дори не споменаваха името на убиеца. В тесен кръг наричаха делото „Народът срещу Дж. Доу“.

Седнаха и Сийболд съобщи:

— Изникна проблем.

Тревожното усещане, че нещо ще се обърка и делото ще забуксува, я връхлетя отново.

— Защитата пледира за прекратяване поради имунитет — продължи прокурорът. — Честно казано, не мога да предвидя изхода. Изслушването е насрочено за вдругиден.

— Не… — затвори очи Данс.

О’Нийл изсумтя гневно.

Толкова усилия…

„Ами ако се измъкне? — помисли си Данс, но после осъзна, че няма какво да добави, освен: — Ако се измъкне, аз губя.“

Брадичката й затрепери.

— Екипът ми подготвя отговора — успокои ги Сийболд. — Добри са. Най-добрите в службата.

— Каквото и да струва, Ърни — заяви Данс, — няма да се откажа. Искам го.

— Не си единствена, Катрин. Правим всичко възможно.

Ако се измъкне…

— Ала искам да действаме с нагласата, че ще спечелим.

Думите на Сийболд прозвучаха уверено и Катрин се поободри. Започнаха. Юристът разпитваше подробно за престъплението — на какво са били очевидци и какви улики са събрали.

Сийболд беше опитен прокурор и знаеше какво прави. След един час жилестият мъж седна и заяви, че засега е чул достатъчно. Очакваше и друг свидетел — местен пътен полицай, съгласил се даде показания.

Благодариха на прокурора, а той обеща да им се обади веднага щом съдията се произнесе по молбата за имунитет.

Данс и О’Нийл тръгнаха към фоайето, но той спря и се намръщи.

— Какво има? — попита Катрин.

— Да го ударим на живот.

— Моля?

О’Нийл кимна към разкошния ресторант-градина с гледка към каньона и океана.

— Имаме време. Кога за последно някой ти е сервирал яйца по бенедиктински?

— Коя година сме? — замисли се Данс.

— Хайде — усмихна се той. — Няма да закъснеем.

— Не знам. — Тя погледна часовника си.

Не беше го удряла на живот като ученичка, камо ли като агент в Бюрото.

После се укори за колебанието. Майкъл беше приятен събеседник, а общуваха предимно служебно.

— Давай.

Върна се в тийнейджърските години, но сега усещането бе по-приятно.

Настаниха ги в края на градината; масата им предлагаше изглед право към хълмовете. Ранното слънце грееше в ясната прохладна юнска сутрин.

Сервитьорът — не в строга униформа, ала с безупречно бяла риза — им донесе менюто и им наля кафе. Очите на Данс се спряха на страницата, където ресторантът рекламираше прословутия си специалитет. „Как не!“ — помисли си и видя, че О’Нийл е съсредоточен в същото предложение.

Засмяха се.