Читать «И няколко червени рози» онлайн - страница 8

— Криминалистите намериха стъпки в пясъка в посока към магистралата. Над нивото на прилива. Но пясъкът е твърде мек. Не може да се вземе отпечатък от подметката и да се прецени размерът. Но определено са на един човек.

— И никакви следи край шосето или в околните храсти от кола, дошла да го вземе?

— Не, сър. Хората ни откриха само следи от велосипедни гуми в отбивката. Може да са оставени същата вечер или преди седмица. Не можем да идентифицираме следите. Нямаме база-данни за велосипеди — обясни той на Данс.

Стотици хора с колела минаваха ежедневно по този участък.

— Мотив?

— Не е кражба, нито сексуално насилие. Сякаш е искал да я убие. Бавно.

Данс пое рязко дъх.

— Заподозрени?

— Няма.

— А онова, което спомена по телефона? — обърна се Данс към Ти Джей. — Че имало нещо странно. Нещо повече по въпроса?

— А! — припряно възкликна младият агент. — Кръстът край шосето…

Калифорнийското бюро за разследване има широки пълномощия, но обикновено поема тежките престъпления — организирана престъпност, терористични заплахи, корупция и финансови злоупотреби. Убийство в район, където седмично убиват поне по един гангстер, не би предизвикало особено внимание.

Ала случаят с Тами Фостър беше различен.

В деня преди отвличането пътен полицай беше открил в пясъците на магистрала № 1 кръст — крайпътен мемориал — върху който беше написана утрешната дата.

Когато чул за момичето, нападнато недалеч край същата магистрала, полицаят си помислил дали с кръста убиецът не е обявил намеренията си. Върнал се и го взел. Криминалистите от Монтерейското шерифство открили в багажника, където била затворена Тами Фостър, листо от розов цвят, напомнящо онези в букета до кръста.

На пръв поглед нападението изглеждаше случайно и без очевиден мотив. Налагаше се да обмислят дали престъпникът не е набелязал и други жертви.

— Улики от кръста? — попита О’Нийл.

— Честно казано, инспектор О’Нийл — изкриви лице по-младшият му колега, — пътният полицай захвърлил и кръста, и цветята в багажника си.

— Не стават за снемане на отпечатъци?

— Опасявам се. Полицай Бенингтън каза, че е направил всичко възможно да открие нещо. — Питър Бенингтън беше опитният, педантичен шеф на монтерейската криминална лаборатория. — Ала не открил нищо. Поне при предварителното изследване. Никакви отпечатъци, освен тези на пътния полицай. Само пясък и прах. Кръстът е направен от клони, овързани с цветарска тел. Надписът с датата е изрязан от картон. Химикалката е обикновена. А буквите са печатни. Ще ни помогнат само ако вземем мостра от заподозрян… Ето снимка на кръста. Доста зловеща. Като от „Проклятието Блеър“.

— Добър филм — додаде Ти Джей. Данс не разбра дали се шегува.

Вгледаха се в снимката. Наистина беше зловеща — клоните приличаха на изкривени черни кости.

Дали съдебните медици биха могли да ги насочат? Данс имаше приятел, с когото работиха заедно неотдавна. Линкълн Райм беше частен съдебномедицински консултант от Ню Йорк. Макар да страдаше от квадриплегия, се славеше като най-добър криминолог в страната. Тя се запита дали би открил нещо полезно на местопрестъплението. Сигурно. Но най-универсалното правило в полицейската работа е да се справяш с наличното.