Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 31

— Какво? — попита Мараси, като най-после взе кърпичката.

— Стреля точно до главата си — каза Уакс. — Слухът ти е пострадал. Поквара… Сигурно си си причинила необратимо увреждане на ухото. Дано не е твърде тежко.

— Какво?

Уакс посочи към лицето й, а тя погледна към кърпичката, сякаш я виждаше за пръв път. Примигна и сведе поглед надолу, но щом зърна трупа, мигновено извърна очи и започна да бърше лице.

Уейн се измъкна от уличката «със залитане и мърморене. Дрехите му бяха разкъсани на рамото, а в едната си ръка държеше стрела от арбалет.

— Дотук с плановете да го разпитаме — каза Мараси, като направи физиономия.

— Няма проблем — успокои я Уакс. — По-важното беше да оцелееш.

— Какво?

Той и се усмихна успокоително, а Уейн махна на задаващите се констабли, които най-после бяха успели да стигнат до местопроизшествието и тъкмо си проправяха път през неуредения квартал.

— Защо все ми се случва? — попита Мараси. — Да, знам, че няма да мога да чуя какво ще отговориш. Но това трябва да е… третият път, в който някой се е опитал да ме използва като заложник, мисля? Да не би да излъчвам безпомощност или нещо такова?

Да, именно така е, помисли си Уакс, но не го каза на глас. И това е хубаво. Кара ги да те подценяват. Мараси бе силен човек. Умееше да разсъждава трезво в напрегнати моменти; правеше необходимото, дори да не беше приятно. Но освен това обичаше и да се облича красиво и да носи грим.

Леси никога не би направила такова нещо. Единствените пъти, когато Уакс я бе виждал в рокля, бяха по време на пътуванията до Ковингтар, които предприемаха от време на време, за да посетят градините на Пътеследващите. Усмихна се, като си спомни онзи път, когато си бе облякла панталони под роклята.

— Лорд Ладриан! — обади се констабъл Реди, като изтича до него. Бе слаб мъж, облечен в капитанска униформа и със спретнато подрязани, дълги мустаци, увиснали от двете страни на устните.

— Реди — кимна му Уакс за поздрав. — Арадел тук ли е?

— Генералът е зает с друго разследване, милорд — отговори Реди стегнато.

Защо всеки път, след като си разменеше някоя дума с Реди, му се дощяваше да го фрасне? Той никога не го обиждаше, винаги бе безукорно учтив. Може би тъкмо в това беше причината.

Уакс посочи към сградите и каза:

— Е, така или иначе, наредете на мъжете си да обградят района, ако обичате. Ще трябва да разпитаме евентуалните свидетели и да проверим дали няма да успеем — по някакво чудо — да установим самоличността на мъжа, когото госпожица Колмс току-що уби.

Реди му отдаде чест, макар че, технически погледнато, не беше необходимо да го прави. Уакс се ползваше с някои извънредни права на констабъл, които му позволяваха да прави неща като например… е, да подскача из града с оръжие и да го използва. Но не беше част от официалната структура на институцията.

Независимо от това, останалите констабли побързаха да изпълнят заповедта му. Уакс хвърли поглед към Стрелеца и се насили да обуздае гнева си. Ако продължаваше така, никога нямаше да успее да открие чичо си Едуорн. Разполагаше само с най-бегла идея какво цели.