Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 33

Гледаше Реди право в очите. Бе с по-висок ранг от нейния, да, но не и беше шеф. Такъв беше Адарел — и на двама им.

— Генералът — отговори Реди с явна неохота, — не е на разположение в момента.

— Тогава аз ще отида да му го съобщя, сър — каза Мараси. — Или ще си тръгна — ако ми нареди да го направя.

Реди изскърца със зъби и понечи да каже нещо, но един от другите констабли го повика и отклони вниманието му. На тръгване махна с ръка към автомобила, което Мараси изтълкува като разрешение да направи, каквото бе решила. Затова, когато каретата, на която се бе качил Уаксилий, потегли, тя я последва в колата.

Когато пътуването им приключи — пред едно модерно имение с изглед към центъра, — вече започваше да се възстановява. Все още се чувстваше разтърсена, но се надяваше да не и личи, пък и вече бе започнала да чува с лявото ухо — но не и с дясното, откъм страната, където бе стреляла.

Слезе от автомобила и се улови, че пак бърше бузата си с кърпичката, макар кръвта отдавна да бе изчезнала. Роклята и беше напълно съсипана. Взе констабълското си палто от задната седалка и го наметна, за да скрие петната, след което побърза да се присъедини към Уаксилий и останалите, докато слизаха от каретата.

Само още една констабълска карета, отбеляза си тя мислено, след като огледа алеята пред имението. Каквото и да се беше случило тук, Арадел не искаше да се вдига много шум около него. Докато Уаксилий се приближаваше към входа, се огледа, откри я и й махна с ръка да дойде.

— Имаш ли някаква представа за какво става въпрос? — попита я тихо, докато Реди и още няколко констабли разговаряха до каретата.

— Не — отговори тя. — Не ти ли докладваха?

Уаксилий поклати глава. После хвърли поглед към окървавената и рокля, която се подаваше изпод дебелото, здраво кафяво палто, но не изкоментира. Вместо това, закрачи нагоре по стълбите, следван по петите от Уейн.

Двама констабли, мъж и жена, охраняваха входната врата на имението. Отдадоха чест, когато Реди настигна Уаксилий — като

подчертано избегна да обърне внимание на присъствието на Мараси, — и ги поведе навътре.

— Опитваме се да държим положението под възможно най-строг контрол — каза Реди. — Но рано или късно ще се разчуе. Все пак е замесен лорд Уинстинг. Поквара! Ще бъде същински кошмар.

— Братът на губернатора? — възкликна Мараси. — Какво се е случило?

Реди посочи нагоре към върха на едно стълбище.

— Генерал Арадел би трябвало да е в главната бална зала. Предупреждавам ви, че гледката не е за хора с деликатни стомаси — каза той и хвърли поглед към Мараси.

Тя вдигна вежда.

— Не е минал и час, откакто съдържанието на главата на един мъж буквално избухна върху мен, капитане. Мисля, че ще се справя.

Реди не каза нищо повече и вместо това ги поведе нагоре по стълбите. Мараси забеляза как Уейн прибира в джоба си една малка, богато украсена табакера — марка „Градски магистрати“, — и я заменя с една натъртена ябълка. Напомни си да го накара да я върне после.