Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 200

Уакс извади пистолета си и стреля, както си стоеше легнал по гръб на пода. Куршумите разкъсаха кожата й, но не постигнаха нещо повече. Междувременно очертанията на МеЛаан се разкривиха. Лицето и увисна, а кожата й стана прозрачна.

Уакс лежеше на пода, насочил изпразнения пистолет към Кървящата, чиято кожа тъкмо се затваряше над раните. Двамата се вторачиха един в друг за един продължителен миг, преди звукът от ботуши в коридора отвън да накара Кървящата да изругае и незабавно да се хвърли към прозореца. Уакс грабна другия си пистолет, последва я, но залегна, точно когато навън отекнаха изстрели.

Изчака малко, след което хвърли поглед през перваза, без да успее да я зърне в кълбящите се мъгли. Уакс също изруга, като завъртя ръка в ставата си. Поквара. Раната от куршум, която беше получил по-рано вечерта, отново кървеше и болката се завръщаше. А мислеше, че е сдъвкал достатъчно обезболяващи, за да я заглуши.

— Добре ли си? — попита към МеЛаан, която бе успяла да се седне изправено.

— Да — произнесе тя, но думата излезе изопачено от разтопеното и лице. — Накарах ги да ме инжектират веднъж, за да го изпробваме. След няколко минути ще се оправя.

— Благодаря, че ме спаси — каза Уакс, като трескаво оглеждаше стаята със специалното си зрение за скрити отделения.

Трептящи линии в килера. Възможно ли беше да има такъв късмет? Той се завтече натам и го отвори.

Уейн — овързан добре и със запушена уста — се изтърколи навън и тупна звучно на пода. Слава на Хармонията, беше жив. Уакс се отпусна на едно коляно, въздъхна облекчено и разхлаби превръзката на устата му. Изглежда, Уейн беше намушкан в крака и някой беше отнел металоемите му, за да не може да се самоизлекува, но все още беше жив.

— Уакс! — произнесе Уейн. — Губернаторът е. Проклетникът произнася „а“ по същия начин като МеЛаан!

— Зная — каза Уакс. — Имаш късмет. Вероятно е искала да извлече металородните ти способности за клинове, иначе щеше да те убие незабавно. Защо не предупреди някого?

— Възнамерявах, но първо трябваше да се уверя. Приближих се твърде много до прозореца и поквареното му чудо ми се нахвърли. Цапардоса ме по главата, отне ми металоемите и ме метна на рамо, преди да съм успял да гъкна. След това ме упои тук, съвсем тихичко. Пипна ли я?

— Не — отвърна Уакс, като развързваше въжетата около Уейн. — Избяга.

Навън се разнесоха изстрели.

— И не си я погнал?

— Трябваше да проверя дали си добре.

— Наред съм си — каза Уейн. — Престани да ме развързваш и погледни в джоба ми.

Уакс потупа джоба на Уейн и извади от него малка кесия.

— От Ранет — каза Уейн.

Уакс извади от нея един-единствен патрон. Вдигна го към очите си, точно когато разтревожените констабли, водени от Мараси, се изсипаха в стаята.

Новодошлите настояха за обяснение. Уакс ги остави да разпитват Уейн и вместо това отново се гмурна в мъглите.

23

Уакс беше куршум в нощта, носеше се през мъглите и оставяше вихрушки след себе си. Беше ловецът, а не жертвата, макар че преходът може и да му бе отнел прекалено много време. Издигна се на достатъчна височина, за да огледа района. Нарастващата тълпа обграждаше имението на губернатора. Носеше се рев. Настояваха за промени или може би просто за кръв.