Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 18

Уакс се хвана здраво за седалката. Бе предположил, че Стрелеца ще нападне банката преди три дни. Когато това не се беше случило, бе решил, че вместо това е забегнал в Дивите земи.

— Капитан Реди смята, че ще се насочи към скривалището си в Седмия октант — продължи Мараси и заобиколи една карета.

— Реди греши — каза Уакс. — Карай към Съборищата.

Тя не възрази. Автомобилът избумтя и се разтресе, но когато преминаха на следващата отсечка, където пътят беше павиран, набра скорост. Беше последен модел, от онези, за които не спираха да тръбят по вестниците — с гумени колела и бензинов двигател.

Целият град променяше облика си, за да се напасне към нуждите им. „Какви главоболия — и то, само за да могат да карат тея измишльотини“, помисли си Уакс кисело. Конете не се нуждаеха от толкова равни пътища. Макар че и на него му се налагаше да признае, че автомобилът завива забележително плавно — Мараси тъкмо бе успяла да вземе поредния завой, без да намалява скоростта и без никакви проблеми.

И все пак, машината си беше една отблъскваща, безжизнена купчина от хаос и разрушение.

— Не трябваше да идваш — обърна се той към Мараси, докато тя завиваше по следващата пресечка.

Тя не отклони поглед от пътя. Уейн се беше надигнал от задната седалка и висеше наполовина извън прозореца, хванал шапката си с една ръка и ухилен до ушите.

— Учила си за адвокат — добави Уакс. — Работата ти е да представяш доказателства в съдебната зала, не да преследваш убийци по улиците.

— Засега успявам да се грижа за себе си доста добре. Никога преди не си се оплаквал.

— Всеки път ми се струваше като изключение, което няма да се повтори. А ето те пак.

Мараси направи нещо с лоста отдясно на седалката си и моторът смени предавката. Уакс така и не бе успял да усвои тази маневра. Автомобилът се стрелна покрай няколко коня и накара един от ездачите да се развика след тях. Завоят притисна Уакс към вратата на купето и той изръмжа.

— Какво ти става напоследък? — настоя да знае Мараси. — Оплакваш се заради автомобила, задето съм дошла, за температурата на чая си сутрин. Човек като нищо би могъл да си помисли, че си взел някакво ужасно решение за живота си и сега се разяждаш от съжаления. Интересно какво би могло да бъде.

Уакс продължи да се взира напред, но мерна в огледалото лицето на Уейн, който се прибра обратно вътре и вдигна вежди.

— Може и да има право, приятел.

— Не помагаш.

— Нямах и намерение да помагам — отговори Уейн. — За щастие, аз знам за кое точно ужасно решение говори. Допусна огромна грешка, задето не купи оная шапка, която видяхме миналата седмица. Щеше да ти донесе късмет. Имам пето чувство за тези неща.

— Пето? — обади се въпросително Мараси.

— Аха. Обонянието ми не струва. Та…

— Там — прекъсна го Уакс, наведе се напред и погледна през предното стъкло.

От едната страна на улицата изскочи фигура, прелетя през въздуха, приземи се насред шосето и хукна напред през оживеното движение.

— Прав си бил — каза Мараси. — Как разбра?