Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 188

— Обират ни! — крещеше мъжът.

Вярно, самата истина, помисли си Уейн, докато крещеше в знак на съгласие заедно с тълпата.

— Очакват да работим по цял ден, но после, когато не им е угодно, просто ни захвърлят и не ги е грижа дали гладуваме!

Да, така правят, помисли си Уейн и се присъедини към ругатните и виковете.

— Правят си услуги едни на други — изрева мъжът. — Изстискват ни до последната капка, а после отиват на някое от техните разточителни празненства.

Бил съм на тези празненства, помисли Уейн. Чудесни сандвичи.

— Оцелелия би ли търпял всичко това?

Вероятно не, призна Уейн. Докато тълпата се люлееше около него, той скръсти ръце и се замисли. Разбира се, беше важно да заловят кадрата с убийствени наклонности и така нататък, но пък, покваро, май не беше точното време да се размотаваш наоколо в компанията на мошеници и благородници. Като слушаше речта на мъжа, наполовина му идваше да се обеси, което беше тревожно, защото по правило имаше самоубийствени желания само сутрин.

Канеше се да се обърне и да отплава обратно към имението, за да поговори с МеЛаан по въпроса, когато нещо се промени. На статуята се покатери нова фигура: по-възрастен, оплешивяващ мъж, който беше натрупал малко повечко материал около кръста, но по приятелския начин. Носеше богато украсена роба, която се нищеше на подгъвите като мъглопелерина. Свещеник на Оцеленците?

По-възрастният свещеник вдигна умолително ръка, а крещящият мъж сведе глава уважително и отстъпи. Под гигантския образ на Оцелелия неговият свещенослужител щеше да бъде изслушан. Уейн почувства вълнение около себе си, сякаш стомахът му току-що е открил, че се е натъпкал с гнили ябълки. Религията го притесняваше. Понякога изискваше от хората неща, които иначе никога не биха извършили.

— Идвам при вас — започна в нощта свещеникът — с разбиране и симпатии. Но ви умолявам да не призовавате името на Оцелелия в грабежи и унищожение. Има начин да отвърнете и ще се присъединя към вас в него, но не живеем в дните на тиранията на Лорд-Владетеля. Можете да ги накарате да чуят гласовете ви. Можете да изпратите свои представители при правителството.

Тълпата се смълча. Няколко мъже изкрещяха ругатни, които разясняваха съвсем точно какво точно искат да причинят на губернатора, но повечето запазиха мълчание.

— Оцелелия казваше, че иска да се усмихваме — умоляваше свещеникът. — Учеше ни, че не бива да позволяваме на тъгата да ни покруси, независимо колко зле върви животът.