Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 180

Венчелистчетата на мейриите галеха мъглопелерината на Уакс, докато крачеше през запролетилата земя. Традиционното вярване, че тази местност не се е променила, беше пълна глупост. Разбира се, че когато Бриз и Хамънд се бяха изкатерили към светлината, не бяха открили тук съвършено подрязана трева или цветя, растящи в прави лехи. Нима хората, които настояваха за тази традиция, просто пренебрегваха пейките и пътеките? Сградите? Със сигурност нямаше начин след Хамънд да са останали тоалетните, пръснати тук-там за удобство на посетителите.

В средата най-високият хълм бе увенчан с полумузей, полумавзолей, в който се помещаваха гробниците на Последния император и Издигащия се воин. Гигантските им статуи доминираха над цялата околност. Когато Уакс приближи, с изненада откри, че ниската сграда има лампи, които пръскаха светлина по тревата и цветята. Вратата се охраняваше от двойка констабли.

— Просто се обърни и се отдалечи, не искаш неприятности — повика един от тях към Уакс.

Той пренебрегна заповедта, излезе от мъглата и приближи мъжете.

— Пазачите са ви помолили за помощ, предполагам?

Двамата констабли го изгледаха, след което отдадоха чест колебливо. Репутацията му им беше известна, макар че тези констабли бяха от силите на реда в Първи октант. Не беше посещавал често техния участък, но кой друг се разхождаше в нощта в мъглопелерина и рязана пушка на бедрото?

— Тревожат се за мародери — каза единият, възнисък мъж с къса брадичка около устата. — Ъъ, сър.

— Мъдро — каза Уакс, като ги подмина и влезе в мавзолея.

— Ъъ, сър? — повика другият. — Казаха да не пускаме… Сър?

Уакс затвори след себе си вратата, докато двамата констабли

подхващаха спор дали да го спрат, или не. Той огледа откритото фоайе и стенописите му с Основателите. Хамънд, лорд Мъглороден, Лейди Истина, както и прародителя на Уакс, лорд Едгард Ладриан. Пълен и самодоволен, той държеше чаша вино. Винаги му беше изглеждал като човек, когото Уакс би ударил по носа. От онзи тип, който трябваше да е виновен в нещо.

Уакс игнорира изложените реликви от Света на Саждите и не влезе в камерата, където лежаха тленните останки на Издигащия се воин и нейния съпруг, макар че вдигна пистолет и завъртя барабана му към тях за поздрав. Традиция от Дивите земи в знак на уважение към падналите.

— Какво е това? — една жена с уморени очи излезе от вратата наблизо, която очевидно водеше към малък апартамент за пазачите. — Влизането е забранено!

— Рутинна инспекция — каза Уакс, без да погледне.

— Рутинна? В средата на нощта?

— Искали сте подкрепления от констабли — посочи Уакс. — Процедурите изискват, когато искате охрана от участъка, да направим инспекция, за да потвърдим, че не укривате контрабанда.

— Контрабанда? — попита жената. — Това е Гробницата на Основателя!

— Просто си върша работата — каза Уакс. — Ако искате, можете да отнесете оплакването до началниците ми навън.