Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 181

Тя хукна към входната врата, а Уакс достигна малко помещение без украса от реликви и табелки. Единственото тук беше една дупка в пода.

Яма, оградена с парапет, за да предпазва любопитните деца от падане. Имаше стълба, но Уакс пусна гилза, скочи и прелетя за кратко, преди да се забави и да стъпи на тъмния, лъскав каменен под на дъното.

От тавана висяха няколко лампи като стичаща се меласа. Той Тласна един ключ наблизо, с което накара светлините да премигнат и да осветят огромната каверна. Като младеж беше посещавал това място; всеки учител водеше тук учениците си и доколкото знаеше, практиката беше обичайна и в обществените училища. Сега усещането бе различно, да стоиш съвсем сам в обширната камера с нисък таван. Наоколо нямаше дърдорещи туристи, които да нарушават спокойствието и да прогонват виденията на отминалото. Чуваше по-добре и водата, която шурти в далечината, където течеше реката. Говореше се, че части от пещерите са се наводнили. Съвсем смътно си спомняше обясненията по време на обиколките защо други части са останали сухи.

Тръгна през пещерата, като опитваше да си представи какво ли е било да се спотайваш на това място, докато светът навън умира, и да се питаш дали ще прекараш остатъка от живота си в капана на мрака. Прокарваше пръсти по стената, когато завиваше. Мястото беше голямо и открито, но съдържаше и поредица от по-малки, овални камери отстрани. Повечето бяха част от музея и съдържаха метални табелки с цитати от Основателите. В други имаше сцени от повторното построяване на света или други реликви като копия на Гривните на Хармония и Гривните на скръбта.

Една цяла камера беше посветена на Словата на Основателите, книгите на Хармония, преданията, познанието и собствените му свети спомени за случилото се със Света от Сажди. Поредната камера съдържаше томове от други основатели, някои от които смятани за свят канон от различни секти, докато трети, като „Докситий“, определено си бяха апокрифи. Уакс беше правил опити да изчете това чудо. Справочниците с информация за авторски права бяха по-интересни.

Помая се в една камера, посветена на Оцелелия, в която имаше стотици негови визуални интерпретации от различни художници, някои съвременни, други древни. Сред хората от последните дни бе съществувало трескаво очарование около посмъртните му

„привидения“, макар че самият Хармония ги отдаваше на Безликите безсмъртни.

Отекващите гласове го накараха да продължи напред. Уейн вероятно щеше да му проглуши ушите, задето е объркал горките хора, вместо просто да им каже какво прави тук. Разбира се, Уейн вероятно щеше да ги убеди, че е самият Лорд-Владетел, а след това да ги накара да му приготвят нещо за хапване, така че реши да не тревожи решенията си с моралните ценности на Уейн.

Уакс отброи камерите, посветени на всеки един от металите, докато не приближи знака за атиум. Тази малка камера съдържаше документация и слухове, отнасящи се до митичния метал; Уакс не губи време да ги чете. Вместо това проследи сините линии на металните източници. Сочеха към една странична стена, където успя да откърти декоративно парче от дървен панел и да натисне лост, който отвори врата, зад която се разкри друга каверна.