Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 172

А на Инейт явно наистина му се искаше да се запознае с Железни очи. Да не побегнеш в провинцията, когато ти е известно, че по дирите ти е психопат, променчик и супер-аломант? Да, даваше си сметка, че е под прицел. Докато Уейн се влачеше след него и пътем взимаше подноса от една прислужничка, която правеше опит да се измъкне с недоядените вкуснотии, губернаторът спря на вратата за кабинета си.

— Нуждая се от няколко минути да помисля, да подготвя бележките си — каза той на Уейн и останалите охранители. — Благодаря ви.

— Но, сър! — настоя МеЛаан. — Не можете да оставате сам. Трябва да ви защитаваме!

— И какво ще направи който и да е от вас — попита Инейт — срещу някой, който се движи със скоростта на гръм от мълния? Просто трябва да се доверим на късмета си и да се надяваме, че констаблите ще успеят да се справят с това… създание.

— Не мисля, че… — започна МеЛаан, но губернаторът затвори вратата, за да остави нея, Уейн и двама други охранители в коридора.

Уейн завъртя очи и се облегна на стената:

— Вие двамата — обърна се към другите охранители, — вървете да наблюдавате прозореца под тази как-се-наричаше стая? Ние ще останем тук.

Двамата се помаяха. За момент изглеждаха така, сякаш се канят да възразят, но побързаха да се измъкнат по коридора. Питам се, помисли си Уейн, като сядаше на пода до вратата, дали вече не преосмислят избора си на кариера. Като се има предвид, че повечето охранители на губернатора вече са мъртви.

— Вие, простосмъртни — обади се МеЛаан и махна към вратата, — сте изненадващо щедри по отношение на ограничения си жизнен цикъл.

— Аха — каза Уейн. — Вероятно просто иска да ми създаде неприятности.

— Как? — попита с развеселен тон тя. — Като се остави да го убият?

— Ама разбира се — съгласи се Уейн. — Идиотът ми забрани да отида на шикозното му празненство, а след това се отърва от мен. Взел ме е на мушка. Ще се остави да го очистят и ще трябва да се обяснявам с Уакс. „Съжалявам, приятел, позволих да скъсат на две любимия ти политик.“ А после Уакс ще ми се намръщи сериозно, въпреки че ще му е съвсем ясно, че вината не е моя.

МеЛаан седна срещу него и се усмихна широко:

— Това ли се случи с коня му?

— Защо ти е притрябвало пак да подхващаш тази тема? — попита Уейн, като се завърташе няколко пъти, за да се настани по-удобно и спускаше шапка над очи. — Онова наистина не беше по моя вина. Имах си отпрепятстващо нараняване, когато се случи.

— Отпре…

— Аха — рече Уейн, — от него ругаеш и пиеш като луд — той се облегна назад, вслушан със затворени очи.

Слугите се движеха из сградата. Куриерите следваха своите маршрути. Важните клечки обсъждаха мненията си само на стая разстояние.

Всички говореха. Всички трябваше да приказват. На хората не им стигаше просто да си помислят нещо, но трябваше и да го разясняват. Уейн беше същият. В крайна сметка и той беше като хората.

Този убиец, тази кандра — същата като хората. Беше разговаряла с Уакс. Не се бе сдържала да не си поговори с него.