Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 166

В този миг вече й се стори изпит. Съветниците му се умълчаха и потърсиха вратата на излизане. Мараси колебливо понечи да се присъедини към тях.

— Мис Колмс — каза губернаторът, като приближаваше бюрото си, — само минутка.

Мараси се подчини и приближи бюрото, докато той сядаше зад него. Губернаторът посегна към пода и отметна ъгълчето на килима, където беше укрит малък сейф, който той отсъстващо отвори с един ключ от бюрото. Бръкна в сейфа, извади печата на кабинета си и се зае да пише.

— Предайте на констабъл-генерал Арадел, че има разрешителното си за военно положение — произнесе уморено губернаторът. — Засега той е единственият констабъл-генерал, който се е свързал с мен, и намирам този факт за тревожен. Определям му изпълнителни правомощия на лорд старши констабъл, директор на всички сили на реда в града, докато кризата не отмине. Останалите констабъл-генерали на октантите ще докладват на него.

Мараси не отговори. На останалите нямаше никак да им хареса. Официално съперничеството между участъците на различните октанти се окачествяваше като дружеско, но в действителност в него имаше прекалено голяма острота за вкуса и.

— А нарежданията ви, що се отнася до гражданите? — попита тихо Мараси, докато той пишеше. — Констаблите да изпълнят ли препоръките на вашия секретар по образованието?

Инейт приключи с писането. Той я погледна и сякаш за момент я претегли наум.

— Вярвам, че сте нова в жандармерията? Братовчедка… на годеницата на лорд Ладриан?

— Не подозирах, че съм привлякла вниманието ви — каза Мараси.

— Не сте. Той го привлече. Истински проклетник.

Мараси запази мълчание, изпитала неудобство под осъдителния му поглед.

— Тези стълпотворения рано или късно ще приключат, нали разбирате — каза губернаторът, като почука с писалката си по бюрото. — Ще дойдат и ще настояват за отговори. Трябва да поговоря с тях, да обърна посоката на събитията.

Да поговориш с тях? — помисли си Мараси. Както направи по-рано? Онази реч не беше показала особено съчувствие.

Поквара, нима се беше случило едва този следобед? Тя хвърли поглед на орнаментирания настолен часовник на губернатора и откри, че е почти два часът — така че технически речта на губернатора се бе състояла вчера. Вероятно не трябваше да проверява времето; точният час само и напомни колко е изтощена. Беше като разгневен кредитор, който тропа по вратата ти; нямаше как да го пренебрегва задълго.

— Предайте на Арадел да не спира хората да се събират тук при имението, но да вкара в ред мародерите из другите части на града. Да ги накара да се осъзнаят. Разбира се, тук ще се нуждая от отряд констабли, които да овладяват масите, но искам да говоря с тях. Тази вечер ще творим история.

— Сър — каза Мараси. — Запозната съм с някои аспекти на манталитета при тълпите, ако искате да…

Някой отвън повика Инейт и той се изправи посредата на изречението на Мараси. Плъзна нареждането към нея — подпечатано с печата му — и излезе да се разправя с други въпроси.

Мараси с въздишка проследи как той се отдалечава. Надяваше се, че Уейн и онази женска кандра ще успеят да подсигурят безопасността му. С радост някой ден би видяла Инейт в затвора, но не му желаеше смъртта. Убийството му, наред с други неща, щеше да се отрази ужасно на гражданския морал.