Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 165

Това накара стаята да се смълчи, а санитарният директор отстъпи назад с изчервено лице. Инейт беше сменил окървавената си риза, но Мараси знаеше, че всички са го видели в нея, преди да го направи. По-скоро си мислеше, че е отложил преобличането, докато не са го огледали добре.

— Не говорех за опита за покушение — каза санитарният директор. — Имах предвид врявата навън. Ще отмине бързо.

— Вече плячкосват — отбеляза министърът на търговията, очилата жена, която бе довела със себе си двама асистенти, които да си водят бележки. Не им беше предложила да седнат.

— Винаги ще има плячкосване — каза санитарният директор. — Случва се. Покриваме се и оставяме на онова, което има, да изгори, да стане на пепел.

— Глупаво отношение — каза секретарят на образованието, въздебела жена, която беше седнала с вдигнати крака към припукващия огън. — Време е за решителни мерки, милорд губернатор. Трябва да демонстрирате на съперниците си, че не се плашите лесно. Известно ви е, че семейство Лекал набират популярност напоследък, а скандалът с брат ви само ще разпали амбициите им. Запомнете ми думите, ще излъчат силен кандидат, който да се изправи срещу вас на следващите избори, и за да ви дискредитират: точно тогава ще използват събитията от тази вечер.

— Да — обади се министърът по публичните въпроси, — Възможно ли е тъкмо те да стоят зад опита за покушение?

Губернаторът хвърли поглед на Мараси — първия път, откакто беше показал, че я забелязва от началото на съвещанието. Вече му беше известно за МеЛаан; малко преди това кандрата му бе разкрила истинската си природа. Вярваше в изпуснатата от контрол Кървяща и беше започнал да разяснява ситуацията с нея на изпълнителния си състав. Останалите очевидно го считаха за глупост и, както обикновено се случваше с хора като тях, просто игнорираха думите му.

Мараси срещна спокойно погледа му. Някога, много отдавна, си мечтаеше да участва в такива съвещания. Събрания, на които се взимат важни решения, където се коват закони и се чертаят политически стратегии. Сега откриваше, че губи търпение при всички тези приказки. Уаксилий и влияеше; и може би не точно по начините, които тя намираше за благотворни.

— Не, не — каза санитарният инспектор. — Семейство Лекал не е зад всичко това. Убиец? Полудявате ли, Донтън? Никога не биха се оставили да ги хванат в нещо толкова пагубно за реномето им.

— Съгласна — каза секретарят на образованието. — Идва от някой далеч по-отчаян. Повтарям милорд-губернаторе. Решителни действия. Водачество. Попитахте за военно положение? Е, това е минимумът, който трябва да наложите, казвам аз. Изпратете въоръжени констабли. Стъпчете мародерите, пръснете размирниците, позволете на хората да видят, че защитавате града.

И други надигнаха гласове с мнение по последното, а губернаторът ги накара да замълчат:

— Ще го взема предвид. Ще го взема предвид — тонът му бе остър, по-остър, отколкото Мараси го беше чувала да говори досега. — Напуснете всички. Трябва да помисля.