Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 164

Седяха в смълчаната, неподвижна карета. Уакс не мърдаше, макар че очите на Едуорн отскочиха към кобура на рамото му, сякаш очакваше от него да извади оръжието. Можеше. Можеше да застреля този човек още сега. И преди беше нарушавал дадени обещания, пред по-добри хора от чичо си.

Убий ме и сестра ти умира…

Уакс изрита вратата.

— Ще отида да се разправя с тази кандра, но знай, че няма да забравя за теб, чичо. Някой ден ще откриеш, че стоя зад теб, опрял пистолет в главата ти, и внезапно, и ужасено ще осъзнаеш, че не е останало нищо, което да те опази.

— Нямам търпение! — обяви Едуорн. — Ако този ден не настъпи преди идното лято, можеш да ми гостуваш на вечеря за Мейруедър. Ще приготвим пълнено прасе в твоя чест.

Уакс изръмжа тихо, но излезе от каретата и затръшна вратата.

18

Мараси беше прекарала голяма част от съзнателния си живот в подготовка да стане адвокат, а майка и имаше желанието някой ден дъщеря и да намери пътя си и в политиката. Мараси изостави желанието да се реализира в политиката още като съвсем млада и наскоро беше изоставила адвокатите. Работата бе там, че тези професии имаха един важен недостатък: бяха изцяло населени с адвокати и политици.

Въпреки най-доброто си желание, откриваше, че сега е попаднала в стая, пълна със същите тези хора. Губернатор Инейт стоеше до камината в частния си кабинет, отпуснал ръка върху полицата над нея. Пред него бяха подредени мъжете и жените от изпълнителния му състав, надъхана група, която не изглеждаше чак толкова посърнала от работа, колкото констаблите и телохранителите, призовани да се явят на служба в средата на нощта.

Всъщност демонстрираха енергичност, докато обсъждаха кризата. Думите им се изсипваха една след друга в надпреварата да изкажат мнение като деца, жадуващи родителско одобрение. Мараси стоеше до прозореца — където я бе сложил губернаторът, с обещанието, че после ще поговори с нея. Така че чакаше, слушаше и внимателно си водеше бележки. Ако кандрата беше сред тях, Мараси се съмняваше, че случайно изпусната дума би била достатъчна да разпознаят

Кървящата, но това изглеждаше като най-подходящата употреба на времето и, тъй като така или иначе не можеше да мърда никъде.

— Всичко ще се размине — повтори градският санитарен директор. Беше адвокат, преминал програмата, завършена и от нея, но преди доста години. Мараси не беше сигурна защо му е юридическа степен, за да управлява градската канализация. — Реп, взимаш нещата твърде на сериозно.

— Взимам твърде на сериозно покушението срещу живота ми? — попита Инейт. — Нападение, което отне живота на един от дългогодишните ми приятели?