Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 168

Само дето вместо от Оцелелия, този път всичко беше предизвикано от убиец психопат.

Трябва да го прави нарочно, помисли си тя, като се разхождаше из стаята. Опитва се да имитира онази нощ, когато са свалили Лорд-Владетеля. Народ на ръба на въстанието. Благородни домове, хванати за гушите. А сега…

А сега — реч. Губернаторът щеше да преживее звездния си миг пред тълпата, а тълпата щеше да долови резонанса, дори и да не разбира напълно какво се случва. Бяха учили за онази нощ още от малки. Ще го изслушат с очакването да е като Последния император, който бе говорил пред хората преди толкова време в нощта на смъртта на Лорд-Владетеля. Последния император се бе издигнал на власт заради прочувствените си думи.

Но губернатор Инейт не беше Елънд Венчър. В много отношения.

Мараси внезапно спря и отстъпи няколко крачки. Разхождаше се покрай вградените лавици и почти не им обръщаше внимание, но пък достатъчно, за да забележи нещо нередно. Тук, на тази дълга полица от недокосвани книги, три поредни бяха с изтрити в долната си част гърбове. Какво ги правеше различни? Бяха част от седемтомна колекция със суховати политически трактати, писани много отдавна от Съветника на боговете.

Взе едната и я разлисти, без да открие нещо интересно. Може би в последно време Инейт беше правил проучвания. Но… защо само третият, четвъртият и петият том бяха протрити? Взе друг и го отвори… и откри причината. В центъра на страниците беше изрязана дупка, която съдържаше ключ. Инейт не беше чел старите есета на Бриз. Просто забравяше в кой том е ключът.

Мараси извади ключа и погледна към самотното бюро в помещението. Имаше ли смелостта?

Разбира се, че я имам, помисли си тя, като прекоси стаята с развети поли. Пълномощията и на констабъл, заедно със загрижеността на Арадел за губернатора, и даваха законното основание да направи бързо претърсване. Познаваше закона не по-зле от всеки друг.

Освен това и беше известно, че законът е обект на интерпретация от страна на градските съдии, повечето от които бяха с благородническа кръв и нямаше да погледнат благосклонно на шпионирането срещу губернатора. Ето защо пръстите и трепереха, докато бързо опитваше ключа в чекмеджето на бюрото. Не влизаше. Тя помисли малко и опита едно място на пода, като онова на горния етаж, откъдето губернаторът беше извадил печата.

И естествено, под килима имаше скрит сейф. Завъртя ключа в него и беше удовлетворена от щракване. Отвори сейфа и бързо огледа съдържанието му.

Пистолет.

Пури. Не разпознаваше марката.

Пачка банкноти, привързана с канап. Достатъчно, за да бъде купена къща. Очите на Мараси се разшириха леко, но продължи да търси.

Връзка писма. Тях извади на бюрото с очакването да открие подробности за незаконна романтична връзка или нещо подобно.

Прегледа ги, а сетне се зачете по-внимателно и най-накрая седна в креслото пред бюрото и вдигна пръсти към устните си.