Читать «Отсенки от себе си» онлайн - страница 163

— Колко приятно — каза Едуорн. — И това ли заслужавам, задето се отзовах на поканата ти? Обиди и жлъч. А после човек се пита защо домът ни е станал за посмешище в последно време. Както чувам, те канят по празненства, само за да видят как се перчиш.

— Поисках да дойдеш — каза през стиснати зъби Уакс, — защото според мен имаме общ враг. Известно ми е, че искаш да управляваш този град. Е, аз искам да помислиш малко. Разговарях със създанието. Ако не я спрем, може и повече да няма град, който да управляваш.

Едуорн не отговори, като продължаваше да пуши лулата си и да се взира през прозореца на каретата към кълбящата се мъгла и мрака отвън.

— Какво ти е известно? — попита Уакс. Беше почти молба. — Сигурен съм, че от Котерията наблюдават събитията с интерес. Опитът ти да ме убиеш по-рано… кажи ми, че просто си се възползвал от удобната възможност. Кажи ми, че не работиш с нея? Тя ще направи така, че всичко да изчезне в пламъци, чичо. Помогни ми да я заловя.

Едуорн остана замислен и мълчалив за известно време, като се наслаждаваше на лулата си.

— Осъзнаваш ли какво постигна с прекалено напористата си кампания срещу нас, племеннико? — попита най-накрая. — Половината град е прекалено изплашен да работи с Котерията от страх, че ще се появиш на прага им и ще застреляш майка им. Парите, които иззе, не ни липсват, нито сме съсипани, но някои от членовете ни са много, много ядосани.

— Хубаво — произнесе Уакс.

— Казваш го поради невежество — изплю Едуорн. — Аз съм консерваторът сред членовете на Котерията. Говоря против безразсъдството, срещу насилието. Колкото повече натискаш обаче, толкова повече намалява влиянието ни, а гласовете, които настояват за промени, стават все по-силни. На всяка цена.

— О, Хармонийо — прошепна Уакс. — Ти работиш с нея.

— По-скоро сме яхнали бурята — каза Едуорн. — Лично аз с удоволствие бих погледал как залавяш създанието. Това може да повали някои от съперниците ми и ще ми даде шанс да предложа на Котерията нещо нечувано и от моя страна. Но няма да ти помогна, племеннико. Може би така трябва да се развият събитията.

— Как можеш да постъпваш така? — попита Уакс. — Просто ще си стоиш и ще гледаш пожарищата?

— Пепелта е отлична тор — каза Едуорн.

— Освен ако не се натрупа толкова високо, че да задуши всичко.

Устните на Едуорн се превърнаха в плътна черта:

— Ти си късоглед и самонадеян. Още като млад си беше такъв. Но все пак те обичам, племеннико. Смятам за признак на тази своя любов, че досега не съм наредил да те убият. Все още се надявам да видиш, че ние не сме твой враг. Ние сме крадците и негодниците на съвремието, които един ден ще бъдат славени като герои. Мъжете и жените, които ще променят света, защото… как го каза?… такива трябва да бъдем, за да оцелеем.

— А сестра ми? — попита Уакс. — Нима е част от плана ти за оцеляване това, че я държиш в плен?

— Всъщност да — заяви Едуорн, като го погледна право в очите. — Защото не се съмнявам, че един ден ще трябва да я използвам срещу теб. Убий ме и сестра ти умира, Уаксилий — той отново почука по тавана под кочияша. Каретата забави и спря. — Бягай сега — каза Едуорн. — Върви да си играеш на войниче и се преструвай, че нямаше да избиеш цялото обкръжение на Оцелелия, ако живееше под управлението на Лорд-Владетеля. Преструвай се, че замина за Дивите земи, за да откриеш там справедливостта, а не защото осъзна, че животът в града е прекалено труден за теб.