Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 8

Апий беше властвал тридесет и шест години. Трудно беше да се повярва. Престарял, изтощен, поддържан през последните години със заклинанията на хейромантите си, той бе отказал да назове наследник, след като племенниците му се бяха провалили в изпитанието, което им бе устроил. Тримата вече не представляваха фактор — слепци не можеха да седят на Златния трон, нито видимо осакатени. Отрязаните носове и избодените очи гарантираха, че прокудените сестрини синове на Апий дори няма да бъдат обсъждани от сенаторите.

Боносус поклати глава, ядосан на самия себе си. Тръгнал бе по нишки на мисълта, допускащи, че от петдесетимата мъже в тази зала наистина се очаква да вземат решение. Всъщност те просто щяха да утвърдят резултата от интригите, вихрещи се в този момент в Имперския прецинкт. Канцеларът Гесий или Адраст, или Хиларин, архонтът на Имперската спалня, един от тях много скоро щеше да дойде и да ги уведоми какво трябва мъдро да решат. Преструвка, театрален фарс.

А Флавий Далейн се бе завърнал в Сарантион от фамилните си имения отвъд проливите на юг едва преди два дни. Съвсем навреме.

Боносус нямаше разпри с никого от рода Далейн, доколкото знаеше поне. Това беше добре. Не го интересуваха много, но това едва ли можеше да се нарече разпра между търговец със скромно родословие и най-богатата и знатна фамилия в империята.

Орадий, президът на сената, даваше знаци, че е време сесията да започне. Нямаше голям успех сред шума, царящ в залата. Боносус се добра до мястото си и седна след официалния поклон към креслото на презида. Други го забелязаха и последваха примера му. Скоро настъпи ред. И в този момент Боносус чу тълпата пред входа.

Блъскането по вратата беше тежко, плашещо, крилата се тресяха, а с тропота отекваха дивашки подвиквания на имена. Гражданите на Сарантион явно имаха да предложат свои кандидати на достойните сенатори на империята.

Отвън като че ли се водеше битка. „То пък една изненада“, помисли със сарказъм Боносус. Пред изумения му поглед позлатената двукрила врата на Сенатската зала — част от илюзията, която можеше да предизвика тревожен миг като този — буквално се заогъва под външния напор. Великолепен символ, помисли Боносус: вратите изглеждат величествено, но поддават и под най-малкия натиск. Някой по-натам по скамейката съвсем недостойно изскимтя. Плавт Боносус, обзет от капризно настроение в този ден, започна да се смее.

Вратите се разтвориха с трясък. Четиримата гвардейци отстъпиха. Тълпа граждани — и няколко роби сред тях — грубо нахлуха в залата. После авангардът спря, изпаднал сякаш в благоговение. Имаше все пак полза от всичката тази мозайка, злато и драгоценни камъни, помисли Боносус, все още подвластен на насмешливата ирония. Образът на Хеладик, подкарал колесницата си към своя баща Слънцето — образ твърде спорен в Империята в този ден, — гледаше от купола.