Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 10

При управлението на император Апий градският префект беше издал едикт, забраняващ такива пристройки да изпъкват на повече от определено разстояние от стените на сградата, и го беше привеждал в изпълнение, дори бе съборил немалко соларии, нарушаващи новия закон. Излишно е да казваме, че това не се случваше по улиците, където живееха истински богатите и влиятелни особи. Властта на един патриций да се оплаче обикновено биваше надмогвана от възможността на друг да подкупи или заплаши. Самоуправството, разбира се, не можеше да се предотврати напълно и за нещастие се бяха случили някои достойни за съжаление инциденти дори и в най-богатите квартали.

На една такава улица, обрамчена от еднакво достолепни тухлени фасади с предостатъчно фенери и факли, закрепени по външните стени, за да осигурят скъпото нощно осветление, в един скандално огромен соларий, сега седи мъж и наблюдава ту улицата долу, ту сдържано бавните, изящни движения на една жена, докато тя сплита косата си в спалнята зад него.

Липсата на свян у нея, мисли си той, е един вид знак на почит към него. Седнала гола на ръба на леглото, тя излага на показ тялото си в низ от извивки и вдлъбнатини: леко вдигната ръка, гладката кухина на подмишницата, меденоцветната пълнота на гръд и бедро, обраслото с нежен пух място между бедрата й, където тъй топло бе посрещнат в току-що отминалата нощ.

Нощта, в която дойде пратеникът, за да донесе, че императорът е мъртъв.

Впрочем, той греши в едно: самовглъбената й, невъзмутима голота е свързана по-скоро със самоналожено спокойствие, отколкото с каквото и да било чувство спрямо него в този момент. Тя в края на краищата съвсем не е непривикнала мъже да виждат тялото й. Той знае това, ала понякога предпочита да го забравя.

Гледа я и леко се усмихва. Той има гладко обръснато обло лице с мека брадичка и сиви наблюдателни очи. Нито чаровен, нито будещ интерес, излъчва добросърдечие, незлобливост и откритост. Това, разбира се, е полезно.

Тъмнокафявата й коса, забелязва мъжът, в хода на лятото е леко прошарена с червено. Чуди се кога е имала случай да бъде достатъчно дълго навън, за да стане това, а после осъзнава, че цветът може да е изкуствен. Не пита. Не е склонен да рови в подробности какво прави тя, когато не са заедно в това жилище, което е купил за нея на грижливо избрана улица.

Това му напомня защо е тук точно сега. Извръща поглед от жената на леглото — тя се казва Алиана — и отново се заглежда през мънистената завеса към улицата. Вече е доста оживено, утрото е напреднало и вестта вече трябва да се е разнесла из цял Сарантион.

Входната врата, която наблюдава, си остава затворена. Пред нея има двама стражи, но тях винаги си ги има. Той знае имената на тези двамата, както и на другите, знае и биографиите им. Такива подробности понякога са от значение. Всъщност обикновено са от значение. Той е грижлив в такива неща. И не толкова добросърдечен, колкото може би изглежда в очите на по-безхитростните.