Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 23

След като поредната досадна елогия в прослава на мъртвия, трижди въздигнат, пресветъл, пренесравним император стигна до баналния си край, Орадий махна почтително към канцелара. Гесий отвърна с изящен поклон и тръгна към белия мраморен кръг на оратора в центъра на мозайката на пода.

Но преди канцеларът да започне, откъм вратата отново се чу тропане. Боносус се обърна с очакване. Моментът бе съгласуван забележително добре, забеляза той с възхищение. Безпогрешно всъщност. Зачуди се как го е постигнал Гесий.

Но не Флавий Далейн влезе в залата.

Вместо това един изключително възбуден офицер от градската префектура съобщи на заседаващия сенат за изригналия сарантийски огън и за смъртта на един аристократ.

Имперският канцелар пребледня, изглеждаше видимо състарен. Сенатори и роби го отведоха до близката скамейка пред погледа на втрещения от изумление презид — или пък беше блестящо актьорско изпълнение. А после височайшият сенат на империята за втори път чу рева на тълпата зад грубо насилваните врати.

Този път имаше разлика. Този път се крещеше само едно име, а гласовете бяха яростни и предизвикателно властни. Вратите се от метнаха с трясък и уличният живот на Града се изля в сената. Боносус отново видя цветовете на фракциите от Хиподрума и на безброй гилдии, отново видя дюкянджии, улични продавачи, кръчмари, теляци от баните, гледачи на животни, блудници, занаятчии и роби. И войници. Този път имаше войници.

И само едно име бе на устата на всички. Народът на Сарантион даваше израз на волята си. Боносус се обърна инстинктивно и видя как канцеларът пресуши чашата си на една глътка. Гесий си пое дълбоко дъх, изправи се без чужда помощ и отново тръгна към мраморния кръг на оратора. Цветът на лицето му се беше върнал.

„Свети Джад — помисли Боносус, умът му се въртеше бясно като колело на обърнала се колесница. — Възможно ли е да толкова бърз?“

— Преблагородни членове на Имперския сенат — каза канцеларът, като извиси тънкия си, изключително школуван глас. — Вижте! Народът на Сарантион е дошъл при нас! Не трябва ли да чуем гласа на своя народ?

Народът го чу и гласът му откликна и се превърна в рев, който разтърси залата. Едно име, отново и отново. Отекваше сред мрамор, мозайка и скъпоценни камъни, и злато, завихри се нагоре към купола, където обреченият Хеладик караше колесницата си, понесъл огън. Едно име. Нелеп избор в известен смисъл, но в друго отношение, помисли Плавт Боносус, можеше и да не е толкова нелеп. Изненада се от себе си. Такава мисъл изобщо не му беше хрумвала досега.

Зад канцелара Адраст, благият лъскав протоофициарий — най-властният човек в Града, в империята — все още изглеждаше зашеметен, слисан от бързината, с която се развиваха нещата. Не беше помръднал, нито бе реагирал по някакъв начин. Накрая това колебание, това пропускане на мига, в който всичко се промени, щеше да струва поста на Адраст. И очите му.