Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 22

Високият мършав евнух притисна пръсти пред гърдите си и важно сведе глава, все едно пристигането на Адраст бе източник на подкрепа и утеха за него. Но Боносус бе наблюдавал лицето му, когато стражите широко отвориха позлатените врати — доста пострадали от нахлуването в сената.

Гесий беше очаквал някой друг.

Боносус имаше доста добра представа кой може да е този друг. Щеше да стане интересно, помисли си той, щом тук се съберяха играчите в тази утринна пантомима. Адраст явно бе дошъл заради себе си. След като двамата премогъщи — и опасни — стратези и техните сили бяха на повече от две седмици усилен марш от Сарантион, за протоофициария се отваряше легитимна пътека към Златния трон — стига да изиграеше хода си решително. Родословната му линия сред Имената беше безспорна, опитът и рангът му — ненадминати, а разполагаше и с обичайния брой приятели. И неприятели.

Гесий, разбира се, не можеше дори да си въобрази имперския статут за себе си, но канцеларът можеше да натъкми наследяване — или да се опита да го направи, — което да гарантира оставането му в ядрото на имперската власт. Съвсем нямаше да е за първи път имперски евнуси да уредят делата по наследството.

Боносус, вслушан в скучните речи на колегите си — вариации на тема „скръбна загуба“ и „но неизбежна“, — махна на един роб за чаша изстудено вино и се зачуди кой ли би приел облога му.

Чаровно русокосо момче — от Карч в далечния север, ако се съдеше по цвета — му донесе виното. Боносус му се усмихна и загледа разсеяно след младия красавец, докато той се връщаше към близката стена. Отново прехвърли наум отношенията си с Далейните. Никакви конфликти, доколкото знаеше. Две общи — и изгодни — вложения в кораб за подправки до Испахани преди няколко години, и двете уредени от него. Жена му бе донесла, че поздравявала госпожа съпругата на Флавий Далейн, когато се срещали в баните, предпочитани от двете, и че тя винаги й отвръщала вежливо и по име. Това беше добре.

Очакваше, че тази сутрин ще спечели Гесий. Че неговият патрициански кандидат ще се издигне като император десигнат и евнухът ще запази поста си на имперски канцелар. Съюзената власт на канцелара и мощта на най-богатата фамилия в Града бяха повече от достоен противник за амбицията на Адраст, колкото и префинено да беше държането му и колкото и сложни мрежи на разузнаване да беше заплел главенстващият службите. Боносус бе готов да рискува значителна сума в тази афера, стига да намереше кой да приеме.

По-късно той също щеше да има повод вътрешно да е благодарен — сред целия хаос, — че него ден един залог не се състоя.

Докато отпиваше от виното си, Боносус видя как Гесий, със съвсем лек изящен жест с дългите си пръсти, помоли Орадий да му се даде думата. Видя как президът на сената поклати глава като улична марионетка в знак на мигновено съгласие. „Купили са го“, реши той. Адраст също щеше да има свои поддръжници. Несъмнено и той скоро щеше да поднесе своята реч. Наистина ставаше интересно. Кой ли щеше да успее по-здраво да изстиска нещастния сенат? Никой не се беше опитал да подкупи Боносус. Зачуди се дали трябва да се чувства поласкан, или обиден.