Читать «Пътуване към Сарантион» онлайн - страница 13

Нищо никога не я е плашило повече, а това е жена, вече преживяла живот, колкото и да е млада, в който големият страх е нещо познато и на място. Но това, което му казва малко по късно, след като пространството за говор помежду им се връща, след като заглъхват спазмите на оплетените им тела, е:

— Запомни, Петрус. Частна баня, студена и топла вода, с пара, или ще си намеря търговец на подправки, който знае как да се отнася с една благородна дама.

Единственото, което винаги му се беше искало да прави, бе да кара коне.

Струваше му се, че от първото си осъзнаване като живо същество на белия свят желанието му е било да се движи между коне, да гледа как препускат в тръс, как пристъпват ходом, как тичат в буен галоп; да им говори, да говори за тях и за колесници, и за водачи през целия божи ден и под звездна светлина. Искаше да се грижи за тях, да ги храни, да помага в раждането им, да ги учи да привикват със сбруи, юзда, камшик, колесница, с шума на тълпата. А после — по милостта на Джад и в чест на Хеладик, храбрия божи син, умрял в колесницата си, докато донасял огъня на хората — да застане в своята квадрига зад тях, наведен много напред, над опашките им, с юзди увити около тялото му, та да не се изплъзнат между потните пръсти, с нож в колана, за да ги среже в отчаяно усилие да се освободи, ако падне, и да подкара с бързина и напрегнато изящество по завои, каквито никой дори не би могъл да си въобрази. Но хиподрумите и колесниците бяха неща, поставени в един по-широк свят и неща мирски, а нищо в Сарантийската империя — дори божият култ — не беше чисто и неусложнено. Тук, в Града, дори бе станало опасно да се говори току-тъй за Хеладик. Преди няколко години Върховният патриарх в останките на рухналия Родиас и Източният патриарх тук, в Сарантион, в израз на рядко духовно единение бяха издали общ Проглас, гласящ, че Святият Джад, богът в Слънцето и зад Слънцето, няма родени деца, смъртни или не — че всички люде са, духом, чеда божии. Че същината на Джад е над и отвъд всякакво размножение. Че да се почита или дори зачита идеята за божи син е езичество, оскърбяващо чистата божественост на бога.

Но как иначе, възразяваха в проповедите си клириците в Сория, неизразимият, ослепително ярък Златен Господ на световете е станал достъпен за тленното човечество? Ако Джад е възлюбил своето смъртно творение, синовете на своя дух, то не следва ли, че би въплътил част от себе си в смъртен облик, за да подпечата завета на тази любов? И този завет е Хеладик, Колесничаря, чедото Му.

А после дойдоха антите, завладяха Батиара и възприеха култа към Джад — и приеха с него и Хеладик, но вече като полубог, а не просто негов тленен син. Варварско езичество, гърмяха православните клирици — освен живеещите в Батиара под властта на антите. И тъй като самият Върховен патриарх живееше под техния гнет в Родиас, сипането на огън и жупел срещу хеладикийската ерес на запад бе заглъхнало.