Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 97

Изчакаха. Свързаха Стюпуиц.

— Ало, господин Бери? Имам страхотна изненада за вас. Уверен ли сте, че телефонът не се подслушва и мога да говоря? О, тази сутрин сте проверявали за подслушвателни устройства? Чудесно. А сега слушайте. Ние сме агенти Стюпуиц… — последва длъжността и адресът, — и Молин. — Отново същите подробности. — Записахте ли всичко?

Очевидно господин Бери го бе записал. И така, Стюпуиц отвори документите на Хелър пред себе си на бюрото и започна да чете. Прочете свидетелството за раждане, дипломата и оценките.

— Разбрахте ли? Само исках да знаете, че няма грешка… Да, момчето е при нас. За да ви докажем, ето как изглежда — и той описа Хелър. — Не, с никого не е говорил. Погрижихме се за това.

Стюпуиц се ухили весело на Молин. След това каза в слушалката:

— Не искам да ви тревожа, господин Бери, но го търсят във Феър Оукс, Вирджиния, за нападение и побой над двама полицаи, и двамата в болница… Да, очевидно ги е издебнал и ги е ударил с желязна палка… Да, може да бъде обвинен в опит за убийство. Освен това е заподозрян в кражба на кола, каране с превишена скорост, отказ да спре. Беглец… Точно така. И очевидно притежава наркотици… Точно така. И още нещо по-безобидно — съжителство с регистрирана проститутка… Точно така. Освен това е нарушил закона на Ман — пресичане на граници между щати с неморални цели… Точно така. И отказ да се легитимира пред агент на ФБР.

Осъзнах, че Хелър можеше да получи точно това, което му бяхме приготвили.

Очевидно от другата страна на линията доста се бяха разгорещили, защото Стюпуиц млъкна и след малко успя да каже:

— Чакайте, чакайте, господин Бери. Аз не съм казал на никой друг. Жената няма да проговори. При нас са документите, колата, момчето… Не, не са известени никакви репортери. Във Феър Оукс не знаят дори името… Не. Ние сме единствените, които знаем.

Сега беше ред на Стюпуиц да слуша. Господин Бери сигурно говореше бързо.

— … Да, господин Бери — каза Стюпуиц. — … Да, господин Бери… Да, господин Бери… Да, господин Бери.

След това вероятно последва дълга реч. Стюпуиц се ухили злобно на Молин и му кимна. След това каза в слушалката:

— Не, тук не са правени никакви документи и копия. Местната полиция не знае нищо и даже няма да докладваме на директора.

Кимна, сякаш Бери можеше да го види. И после пак продиктува всички данни и домашните адреси на него и Молин.

Стюпуиц приключи разговора със следното:

— Да, господин Бери. Можете да бъдете напълно уверен, че синът на Д. Дж. Р. е в пълна безопасност в наши ръце. Пресата няма да разбере нищо. Както винаги, ние сме изцяло на услугите на Д. Дж. Р. Разбрахме се, господин Бери. Довиждане.

Затвори телефона и стана. Целият сияеше. Двамата с Молин се смееха и танцуваха из стаята. Молин каза:

— А представи си, само след няколко години щяхме да се пенсионираме само с по една пенсия!

Стюпуиц каза:

— Ще ни вземе на работа, няма начин. Няма да има избор!

Бях изумен. Тези двама корумпирани агенти използваха случая, за да уредят собственото си повишение! Изнудват Дълбърт Джон Роксентър! А да не говорим какво престъпление беше това, след като Д. Дж. Роксентър на практика притежаваше ФБР!