Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 99

Пред очите им се изправиха дълги стени, целите в шкафове. На тях имаше всякакъв род стъклени бурканчета. Над една маса се бе навел лаборант, който загряваше лъжица с вода. Наоколо бяха пръснати игли.

— Така, с наркотиците се занимава Агенцията за борба с наркотиците — каза Молин с дрезгав глас, — но все пак ние си имаме собствена лаборатория. Ние всъщност отговаряме за правителството и понякога се налага дори да поразтърсим АБН. В тези бурканчета на практика има всички известни по света наркотици.

— Продавате ли ги? — попита Хелър.

Лаборантът вдигна разтревожено поглед и каза:

— Шт!

След това погледна отблизо Хелър и се обърна към Молин:

— Каква работа имаш да ми водиш тук някакво „бибип“ хлапе, дето се прави на умен, Молин? Това не влиза в маршрута за посетители.

— Млъквай, Суини.

Лаборантът се наведе над бунзеновата горелка и продължи да си мърмори. Молин каза:

— А сега, хлапе, номерът е да познаваш всички тези наркотици само по външния вид, миризмата и вкуса. Започни от тази редица и разгледай всички бурканчета, като обръщаш внимание на етикетите. Но за бога, ако опиташ нещо, изплюй го! Не искам да ми лепнат обвинението, че съм те направил наркоман.

Хелър разгледа всички бурканчета, както му беше казано. На два пъти Молин го накара да си изплакне устата на мивката. Държеше го отзад за врата като непослушно дете.

Хелър, понеже си беше Хелър, бързо напредна. Но аз се тревожех. Беше очевидно, че го бавят, доколкото познавах ФБР. Това беше някаква игра — глупава, но все пак игра.

— Я виж! — каза Хелър. Държеше в ръце голям съд с кафяв прах и го разглеждаше. — Какво е това?

— О, няма го етикетът. Това е опиум, хлапе, азиатски… — Молин го разгледа по-отблизо. — Не, турски.

При други обстоятелства щях да се побъркам, ако покажат това на Хелър. Но сега съзнанието ми бе някак притъпено от шокиращите събития.

— Какво значи „Афийон Карахисар“? — попита Хелър и ми изкара акъла.

— „Бибип“, не знам — каза Молин. — Къде го пише.

— Тук отстрани — каза Хелър. — Малко е неясно.

— Не си взех очилата — каза Молин. — Суини, какво значи Афийон Карахисар.

— Замък на черния опиум — каза Суини. — Западна Турция, защо?

— Пише го на тази кутия — каза Молин. Суини се обади:

— Така ли? Има няколко черни топчета от същото в съседния буркан. А в този белия буркан по-надолу има малко от техния хероин. „Бибип“, ето че започнах да изнасям и лекции.

Върна се към работата си.

— Виждаш ли — авторитетно каза Молин, — има едно цвете мак с черно вещество по средата, което изолират и правят на дъвка. После я варят и се получава опиум. Обработват го по химически път и се получава хероин. Белият хероин е турски или азиатски, кафявият е мексикански… Суини, къде е онази книга за наркотиците? Няма смисъл да си скапвам дробовете.

Суини посочи едно чекмедже и Молин го отвори.

— „Бибип“ — каза той, — пак са я използвали за тоалетна хартия.

Изглеждаше озадачен, но му хрумна нещо и бръкна в джобовете си.

— Суини, я иди до будката за вестници и ми купи една от онези брошури за наркотици. — Внезапно се отказа да бърка из джобовете си. — По дяволите, какво правя? До мен стои американският Монетен двор, а пък аз ще харча от моите мангизи. Имаш ли пари, малкия?