Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 95

Молин отиде зад колата и прочете регистрационния номер.

— Това е колата, няма грешка. Виж дупката от куршума!

Стюпуиц насочи към Хелър револвер Колт 457. Приличаше на топ.

— Стани и застани с лице към колата, малкия. Постави ръцете на покрива и разтвори крака.

Хелър направи, каквото му заповядаха. Това оръдие можеше да го разкъса на парчета! Първото щатско ченге каза:

— Той е само стопаджия. Колата е на жената. Молин каза:

— Пълна е с наркотик. Второто щатско ченге каза:

— В чантите има само камери и рибарски принадлежности. Даже в сладкишите няма наркотик.

Стюпуиц каза:

— Всичко сте объркали, братлета. Затова не можете да минете без ФБР. Без нас ще си живуркате на пълно спокойствие!

Молин каза:

— Ние разполагаме с пълна информация от Вирджиния.

Помислих си, Грис, сега вече е късно да правиш завещание! На Хелър ще му светят маслото толкова бързо, че няма да имаш време.

Стюпуиц бе насочил пистолет към Хелър.

— Как се казваш, малкия? Мери се свести и кресна:

— Не говори с тях, момче! Хелър не отговори. Стюпуиц каза:

— Момче, съзнаваш ли, че е престъпление да не кажеш името си на офицер от ФБР?

Хелър не отговори.

Стюпуиц даде знак на Молин. Молин измъкна пистолет от кобура на кръста си и го насочи към Хелър. Стюпуиц пристъпи към Хелър и започна да го претърсва за оръжие.

Знаех със сигурност какво ще последва. Беше прекалено късно дори за молитви.

Стюпуиц напипа документите в джоба на якето на Хелър. Измъкна ги. Отвори ги и погледна.

Изведнъж Стюпуиц се дръпна встрани, по-далеч от другите ченгета и от Хелър. Отчаяно махна на Молин. Без да сваля пистолет от Хелър, Молин се приближи до Стюпуиц.

Аз увеличих звука максимално. Чух вятъра в дърветата. Чух птиците. Чух далечната сирена на линейка, която наближаваше. Но не можех да хвана нито дума от това, което Стюпуиц и Молин си говореха, докато разглеждаха подробно документите на Хелър. Виждах, че си шепнат, но понеже говореха като престъпниците, без да движат устни, не можех да различа думите.

Приближи се линейка. Имаше надпис Болница „Джордж Таун“. От нея изскочиха облечени в бяло санитари и изкараха носилка. Отвориха задната врата на колата, видяха Мери и я изкараха. Толкова беше зле, че дори не оказа никаква съпротива. Успя само да промърмори:

— Чао, хлапе.

Въпреки заповедите на ФБР, Хелър проточи врат и каза:

— НЕ! Не я убивайте!

Единият санитар вдигна глава. За момент заряза опитите да изправи на крака Мери, за да могат да я сложат на носилката и погледна Хелър.

— Да я убием? Много грешиш, синко. Тя има нужда от помощта ни. Ще се погрижим за нея.

Хелър попита:

— Обещавате ли да не я убивате?

— Естествено, момче — каза санитарят.

Мери вече бе на носилката. Стюпуиц пристъпи към санитаря, прошепна му нещо и му показа значката си. Санитарят повдигна рамене.

Хелър погледна Молин.

— Мога ли да сложа чантата ѝ в линейката? Молин махна с пистолета. Хелър взе чантата ѝ, отиде до линейката и я хвърли вътре. Линейката подкара и Хелър остана загледан зад нея.

Стюпуиц се приближи до него. Посочи служебната кола.

— Влизай, малкия. Но Хелър не влезе. Отиде до кадилака, затвори чантите и ги прибра отзад. Заключи го и пъхна ключа в джоба си. Стюпуиц го побутна към предната седалка на служебната кола.