Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 96

Молин седна пред кормилото на кадилака. Потегли.

Хелър викна:

— НЕ! Това е нашата кола! Стюпуиц му каза:

— Престани да се притесняваш. Колата отива в гаража на ФБР.

Щатските ченгета и патрулът си мърмореха нещо под носа и клатеха глави.

Аз също!

Стюпуиц запали служебната кола и бързо потеглиха.

Федералното бюро за разследване бе щракнало челюсти с Джетеро Хелър вътре. И най-лошото беше, че между отровните си зъби стискаха съдбата на планетата, без да имат ни най-малка представа! Тъпи „бибип“!

Глава трета

Слязоха пред сградата на ФБР на Пенсилвания Авеню и някой пое колата.

Стюпуиц предупреди:

— Не се опитвай да бягаш. Могат да те застрелят. Но Хелър като че ли нямаше намерение да бяга.

Той оглеждаше сиво-зелената мраморна фасада на сградата и се опитваше да разчете ОГРОМНИЯ надпис със златни букви:

дж. ЕДГАР ХУВЪР

Буквите бяха дълги един фут и се простираха на такава дължина, че Хелър трябваше да завърти глава, за да прочете целия надпис.

— Ще се отбием при Дж. Едгар Хувър, така ли? — каза Хелър.

— Не се прави на „бибип“ умник, малкия. Хелър каза:

— Но аз наистина не знам кой е. Сега вече Стюпуиц разбра.

— Боже господи! Ама как само преподават история!

Приближи се до Хелър и навря подпухналото си лице в неговото. — Но си чувал за Джордж Вашингтон, нали?

Посочи с пръст големия надпис:

— Да знаеш, че Дж. Едгар Хувър е десет пъти по-велик от Вашингтон! ИСТИНСКИЯТ спасител на тази страна е ХУВЪР! Без него законите на тази страна изобщо нямаше да могат да действат!

Силно бутна Хелър към входа и си промърмори под носа:

— Боже мой, в днешно време децата на нищо не ги учат.

Като смениха няколко асансьора и стълбища, Стюпуиц и Хелър влязоха в малка стая, свързана с друга малка стая. Стюпуиц блъсна Хелър към един стол и без да има нужда, каза:

— Сядай там!

Влезе Молин. Стюпуиц присви очи към Хелър.

— Много си загазил. Най-добре изобщо да не ти минава през ума да се опитваш да се измъкнеш от тук, защото това място гъмжи от ченгета. Бъди добро момче и мирувай.

Минаха в съседния офис, но вратата остана открехната. Говореха шепнешком, затова увеличих звука. Не можех да разбера какво казват, защото в някоя от съседните стаи биеха някой и той пищеше.

Хелър виждаше през открехнатата врата част от Стюпуиц. Агентът бе седнал на бюрото и говореше по телефона. Внушителното тяло на Молин се бе привело отзад зад гърба му. Внимателно слушаше какво говори Стюпуиц.

— Искам да говоря с Дълбърт Джон Роксентър, лично — каза Стюпуиц по телефона. — Аз съм от ФБР… Тогава ме свържете с личния му секретар.

Покри с ръка слушалката ѝ каза на Молин:

— Роксентър е в Русия. Урежда някакви заеми, колкото да не останат без нищо.

След това каза в слушалката:

— Обаждам се от Вашингтон, ФБР. Тук има един въпрос…

Писъците в съседния офис заглушиха следващите думи. После той пак закри слушалката и каза на Молин:

— Ще ме свържат с господин Бери, един от адвокатите в тяхната фирма „Суиндъл и Крауч“. Той се занимавал с тези въпроси.