Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 93

Той и държеше главата и ѝ говореше с тих и загрижен глас, опитвайки се да я успокои.

С периферното му зрение видях част от седлото на кон, който се движеше по пътя. Хелър погледна. Охраняващ парка полицай подмина колата на около петдесет фута, спря и обърна коня. Загледа се в Хелър и колата.

Помислих си: „Грис, досега трябваше да си направиш завещанието, защото дойде момента! Хелър си намери майстора!“

Патрулиращият полицай извади от джоба си радио телефон. Каза нещо.

Бързо увеличих звука.

— … Зная, че трябва да използвам кода, като докладвам.

Отсрещният, вероятно диспечерът, явно му се караше.

Мери пак се опита да повърне, но нямаше какво повече.

Полицаят каза:

— Няма кодов номер за дупка от куршум в регистрационния номер на колата!… Добре! Добре! Значи е 201, подозрителна кола!

Мери не можеше повече да се задържа седнала. Хелър отвори задната врата и размести малко багаж. След това вдигна Мери и я настани на задната седалка.

— … Да — казваше полицаят на кон. — Момче и жена. Не, не знам кой е карал. Видях ги чак след като бяха паркирали. … Не, по дяволите! Нямам намерение да… Тук съм САМ! Аз само патрулирам в парка, не съм Джеймз Бонд! Може да са от ЦРУ или нещо такова… Не! Ако стрелям, конят ми ще се подплаши… Добре, тогава пратете „бибип“ патрулната кола!

Молех се Хелър да изчезва от там. Но той чипкаше челото ѝ с червения си инженерски парцал, натопен в студена вода. Бях толкова възбуден, че дори не го вписах като нарушение на кодекса.

За нула време полицейската кола се оказа до коня. От нея излязоха двама полицаи и започнаха да си шептят нещо с патрула. Едва ги чувах. Успях само да различа:

— … е с регистрация от Вирджиния, така че обадете им се да проверят.

Едното ченге отиде при радиото. Като се върна, двамата тръгнаха към кадилака, раздалечени един от друг.

На двайсет фута от колата едното ченге си извади пистолета.

— Вие, там! Не мърдайте!

Хелър се изправи. Молех се, не, не, Хелър, не прави нищо откачено. От такова разстояние могат да те убият. А аз нямам кодовата хартия.

По-близкото ченге размаха пистолета си.

— Добре, момче, иди там легни по очи на тревата.

Хелър отиде до посоченото място и легна на земята. Постоянно следеше с поглед ченгето.

— Добре — каза ченгето. — Къде е шофьорската ти книжка?

От колата се чу вик. Мери се бе свестила с внезапен прилив на енергия.

— В чантата ми е! Момчето е стопаджия. Колата е моя.

Дойде ѝ доста. Отпусна се назад с тежко дишане. Държеше се за гърдите.

В този момент разбрах, че тя не е добър психолог. Главната цел на психологията е да прехвърлиш подозрението и вината върху някой друг или за да му навлечеш беля или за да се защитиш, което в крайна сметка е едно и също. Но макар че това противоречеше на поведенческите правила в психологията, аз бях благодарен за помощта.

Първото ченге заобиколи и се приближи до колата. Започна да се рови из багажа за чантата. Намери я и извади книжката ѝ.

— О, боже! — простена Мери. — Моля ви, моля ви, намерете ми нещо да се боцна!