Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 90

Мери изстена:

— О, краката ми!

Отидох при доктора. „Тя е много зле“, той каза. Отидох пак при моята любима. Боже мили, тя лежеше мъртва! ТЯ Е МЪРТВА!

— О, боже! — каза Мери.

Шестнайсет черни като въглен коня, всички впрегнати в износен впряг, караха седем девойки на гробищата. Само шест от тях се завърнаха!

— Изключи го! — кресна Мери.

Хелър го изключи. Много жалко. От дни насам това бе първото приятно нещо, което чувах. Мери цялата бе настръхнала.

— Замръзвам — извика тя и потрепери. Хелър бързо завъртя термостата на осемдесет. Преди да се е почувствало някакво затопляне, Мери пак извика:

— Много е горещо, ще се изпека! Хелър пак намали термостата.

Тя продължи да се мята. За мен бе пределно ясно какво ѝ е. Беше в третата фаза на наркотичен глад. В такова състояние хората има за какво да се оплакват.

— Не мога да дишам! — сега пък се задъхваше.

Е, това също е нормално за човек с болно сърце. И все пак, една от обичайните причини за смърт при пристрастените към морфин е блокиране на дихателната система. А хероинът е производно на морфина. Мускулите на дробовете престават да функционират. И понеже се оплакваше и от болно сърце, чудех се дали ще умре още в колата или в следващия мотел.

След това не друг, а аз едва не умрях от спиране на дишането. Ами какво ще стане, ако Хелър се окаже с мъртва проститутка и наркоманка? С неговото име!

О, боже! Ще публикуват снимката му на първа страница на всяко мръсно вестниче в Щатите! А това, което щеше да направи Роксентър, бе направо ужасно!

Не можех да разчитам на Хелър да действа правилно. Ако беше трениран шпионин, щеше да знае, че е най-добре да спре на някое закътано място, да я изхвърли в канавката и бързо да изчезва. Но той не беше и както винаги, правеше точно каквото не трябва. Опитваше се да ѝ помогне.

В момента минаваха през Калпепър. Изведнъж момичето каза:

— Трябва да намериш тоалетна! Онази бензиностанция отсреща! Спри там! Бързо!

Четвърта фаза. Беше я хванала диария.

Хелър паркира на рядко посещаваната бензиностанция и Мери се изстреля от колата към дамската тоалетна. Молех се да не останат там дълго, понеже бяха спрели край самия път.

Хелър каза на момчето да „напълни химическото хранилище“ и момчето, което беше само на бензиностанцията, схвана, че става въпрос за резервоара. Явно не си правеше често труда да мисли, но отбеляза, че на Хелър му липсва началното образование.

Момчето най-внимателно и подробно му обясни как трябва да се поддържа колата — масло за кормилната уредба, спирачна течност, масло за скоростната кутия, подходящ антифриз, миеща течност за чистачките, какво масло е подходящо за тази кола, с какъв бензин е хубаво да кара. Очевидно досега момчето никога не бе имало такъв слушател и буквално надмина себе си, за да образова „младежа от Вирджиния“. Все пак изглеждаше разочарован, че Хелър не е откраднал колата.

Момчето изчерпа темата за гумите и реши да се прави на умен. Каза, че колата имала нужда от смазване и проверка на диференциала. Каза, че щяло да стане бързо. Качи я на канала и я повдигна с крик. Естествено, диференциалът беше полупразен. И естествено, трябваше да се долее масло и да се продухат въздушния и масления филтър. Хелър запомни всичко. Но изведнъж се сети за момичето, притесни се и отиде да я търси.