Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 92
Рон Лафайет Хаббард
Реката Потомак бе красива и синя. Мостът бе красив и бял. В края му бе Линкълн Мемориъл, с внушителната си архитектура в гръцки стил, блеснал на следобедното слънце.
Но Хелър си имаше проблем. Заради Мери му бе почти невъзможно да кара. Тя не можеше да стои на едно място и постоянно падаше. Повече не можеше да се сдържа и от време на време издаваше сподавени викове. Размахваше ръце. И постоянно повтаряше:
— О, боже, сърцето ми, сърцето ми!
Или пък:
— Господи, трябва да се боцна!
Но нито една от молитвите не стигаше до божествата на тази планета.
Хелър отделяше повече внимание на нея, отколкото на движението по пътищата. Главозамайващото и лудо въртене на коли и камиони около Линкълн Мемориъл може и да не тревожеше спокойното величие на грамадната статуя на Линкълн, но при всички положения разклащаше нервите на смъртните.
Хелър очевидно си даваше сметка, че комбинацията от Мери и трафика му идваше твърде много. Забеляза една отбивка в парка, който се простира на югоизток от самия паметник.
Паркът бе много красив. По този път рядко минаваха коли. Той вървеше успоредно с една пешеходна алея край реката Потомак. Между пътя и алеята имаше обширни тревни площи.
Аз замръзнах. Хелър се канеше да спре! Оплаках съдбата си, която ме бе хвърлила в ръцете на човек, нямащ ни най-малка представа от шпионаж, Хелър би трябвало да знае, че на волтарианските агенти е забранено изобщо да се приближават до този парк!
Беше забелязал чешмичките с питейна вода, разположени през няколкостотин фута по продължение на алеята. Вероятно беше усетил, че от красивите, приличащи на върби дървета от двете страни на алеята, се излъчва странно и неистинско спокойствие. А може би го е привлякло изобилието на места за паркиране. Денят във Вашингтон сигурно беше горещ, но тази част на парка бе пуста.
Спряха. Мери за момент бе изпаднала в кома. Хелър излезе и отиде до една чешма. Бе взел празната картонена чаша от кафето. Успя да разгадае как се пуска чешмата, изплакна чашата и я напълни.
Като се върна при колата, каза:
— Може да ти помогне, ако пийнеш малко вода. Оказа се прав. При абстиненцията се получава тежко обезводняване. Хелър нямаше как да знае това, но сигурно се е сетил заради пресъхналите ѝ подути устни.
Тя успя да пийне малко вода. После изведнъж се извърна настрани, свали краката си на тревата и без да слиза от колата, започна да повръща.