Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 89
Рон Лафайет Хаббард
Жената се усмихна, опряна на метлата и за момент мярнах в предното огледало, че зяпа след колата. Нещо повече. Видях как вестникът, който закриваше номера, се откъсна и хвръкна. Няма как да не запомни колата. „Бибип“ Хелър!
Не, не, не трябва да го „бибип“. Трябва да се моля да не го хванат!
Веднага намери магистрала 29 към Шарлотвил. Понесе се по широкия път в чудната вирджинска утрин, наслаждавайки се на гледката. Моторът на кадилака тихичко ръмжеше и колата вървеше изненадващо меко и плавно, особено на този хубав път.
Августовският ден обещаваше да бъде много горещ и Хелър се зае да проучи как работи климатикът. Нагласи го на седемдесет и три градуса по Фаренхайт, включи го на автоматичен режим и след малко, когато топлият въздух бе издухан от колата, затвори прозорците. Стана удивително тихо!
Профучаха край една бяла ограда. Имаше голям знак:
Зад оградата на поляната имаше някакви животни, които тичаха и подскачаха наоколо. Очевидно Хелър се сети за нещо. Засмя се.
— Значи такива били конете!
След това, по някаква идиотска причина, той потупа таблото на кадилака. Каза:
— Няма значение, Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс с химически двигател. Даже да нямаш от онези животни под капака, пак ми харесваш.
Никога няма да ги разбера тези от Флота. В сравнение с волтарианските аеробуси земните превозни средства са направо фарс. И той отлично го знаеше! Изведнъж разбрах за какво става дума. Играчки. За флотските офицери всичко беше играчка, като се почне от приземяването на обикновени самолети, до междупланетни пътувания с бойни кораби. Те просто нямат никакво уважение към силата! Не. А сега вече ми стана съвсем ясно — това по-скоро беше боготворене на фетиши.
Хелър установи, че може да кара с коляно и се облегна назад. Опъна ръце горе над седалката. Станах нервен, но се усетих, че съм на 105 градуса географска дължина далеч от него.
Все пак, чакаше ме друг шок. Той хвърли поглед към скоростомера. — ШЕЙСЕТ И ПЕТ! Ограничението на скоростта е петдесет и пет и навсякъде по тези магистрали има знаци, на които се предупреждава, че засичат с радари!
Малко се успокоих, като видях, че той се ориентираше не по скоростомера, а по движението. Големите камиони и повечето коли се движеха с такава скорост. Но ченгетата обичат да си нарочват една кола от много и да спират само нея. Излязох и се върнах с малко шира.
Без проблеми мина през Шарлотвил. След това Мери Шмек, която беше в състояние на нервен унес, се събуди.
— О, чувствам се ужасно! — простена тя. — Страшно ме болят краката. Всяка става ме боли.
Тя неспокойно се размърда, очевидно беше много зле.
— Колко остава до Вашингтон?
— Още малко и сме в Калпепър — каза Хелър.
— О — простена тя. — Има още много!
— Най-много час — каза Хелър.
— Божичко, боли ме! Пусни музика. Може би това ще пренасочи сетивния ми интензитет.
Хелър пусна радиото и намери някаква станция с джаз. Вървеше песен:
