Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 88

След това взе две малки кутийки от куфара и ги отвори. Времевите мерници! И двата! Значи влекачът наистина не може да излети от планетата! Едно беше ясно — Апаратът никога не може да измъкне друг влекач от Флота.

От второто шишенце Хелър изсипа малко лепило, поне така изглеждаше, намаза гърба на етикетите и само след секунда отстрани на двата времеви мерника се появиха ярките букви НИКОН.

Сега мерниците приличаха на две супер 8-милиметрови камери!

Хелър ги върна в малките им кутийки и ги остави в куфара. Прибра и двете остарели камери.

След това извади сладкишите, които бе направил на кораба. Опаковките им бяха малко различни, но не чак толкова. Имаше сигурно около три фунта сладкиши. Обърка ги с купените и започна да ги прибира обратно в чантите. Изобщо не си даваше труд да ги подреди.

След това прибра счупените въдици и макари. Просто ги напъха отгоре. Добави заплетените намотки корда, като ги пръсна отгоре. После напъха където му падне оловните тежести.

Каква БЪРКОТИЯ!

А пък аз си мислех, че момчетата от Флота са много прибрани.

Трябваше да отпусне каишките, за да побере всичко останало. Набута спортните принадлежности и беше готов.

Докато бях в другата стая и се молех, беше донесъл кана с мляко, кана с кафе и една кифла. Опита се нежно да събуди Мери Шмек. Тя го бутна, искаше да спи. Забелязах, че зениците ѝ са свити. Не искаше и да погледне млякото, кафето и кифлата.

— Трябва да тръгваме — каза Хелър. Това успя да стигне до съзнанието ѝ.

— Вашингтон — промърмори тя.

— Да, ще минем през Вашингтон — отвърна Хелър.

— Все ще намеря нещо във Вашингтон — измърмори тя. — Там винаги има. Пълно е. Заведи ме там, моля те.

Опита се да стане. След това извика.

— О, божичко! Краката ми.

Бяха абсолютно схванати. Тя изхлипа и се стовари на леглото.

Хелър взе целия багаж, излезе и го натовари в колата. Върна се, взе на ръце Мери Шмек и я сложи на предната седалка. Остави обувките ѝ на пода пред седалката. Остави млякото, кафето и кифлата на подноса за напитки.

Държеше ключа в ръка и не знаеше какво да прави с него. Не му беше ясно, че трябва просто да го остави на вратата и да излезе. От съседната врата се показа камериерка — негърка на възраст.

О, боже! Той отиде до нея и ѝ подаде ключа. Пак привлича внимание. Така не се прави НИКОГА! След това довърши глупостта. Попита я:

— Знаете ли пътя за Вашингтон?

Сега тя не само го видя, но и знаеше къде отива. А когато полицията издирва престъпник, най-напред проверяват в мотелите. Жената му отвърна:

— Тръгваш по магистрала 29. Шарлотвил, Калпепър, Арлингтън, пресичаш Потомак и си там. Сестра ми живее във Вашингтон и да ти кажа, не знам какво още правя тук във Вирджиния. Продължават да ни смятат за роби!

Това едва ли би посмяла да го каже пред възрастен човек от Вирджиния. Робството си има своите преимущества. Мислите ми се отнесоха към Утанч, но се случи нещо, което ме стресна и ме върна към задълженията ми.

Хелър даде на заден, наведе се през прозореца и каза:

— Благодаря ви мис, прекарахме чудесно.