Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 76
Рон Лафайет Хаббард
Въпреки рева на двигателя се чу моторчето на седалката.
Светлина от изстрел проблесна в огледалото за задно виждане. Куршумът сигурно удари пътя.
— Хайде, давай, „Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс“ с химическо горене — каза Хелър. — Дали не съм забравил ръчната спирачка?
Погледна надолу. Беше свалена. Колата прескочи една повдигната ивица, като почти се отлепи от пътя. Просветна знак:
След миг Мери каза:
— Тези „бибипци“! Продължават след нас извън областта! Не знаят ли, че е незаконно?
Колите на ченгетата не бяха толкова близко. Първата включи на дълги.
Профучаха край един обор.
Хелър натисна спирачките и стрелна колата в нов завой.
— За какво са всички тези бутони на таблото? Има ли тук някакво описание?
— Не.
Ръката ѝ се видя в периферното му зрение.
— Мога да ти покажа. Това е климатичната инсталация. Това е парното. По тази скала нагласяш вътрешната температура. Това е антената за радиото, но тя се включва автоматично, като включиш радиото. С това се настройват станциите.
Колата мина за части от секундата край една табела „Внимание, добитък“. Сирените на полицейските коли се чуваха много силно.
— Това е бутонът за автоматично избиране на станции. Това са бутоните за програмиране на станции. Настройваш една станция на един бутон и всеки път като го натиснеш, излиза тя.
— Наистина много разбираш от коли — каза Хелър.
— И аз някога имах кола.
От една порта излизаше камион, право на пътя им.
Хелър завъртя кормилото. Навлязоха в чакъла. Колата се изви и Хелър я овладя обратно на пътя.
Той каза:
— Не си от тук, нали? Познава се от акцента ти.
Бързо си записах нещо. Откак бе започнал да говори с нея, неговият акцент също бе започнал да преминава в Ню Ингландски. Аха! Нарушение на кодекса?
Хелър превземаше нова серия завои с редуване на спирачка и педал за газта. Оградите шеметно се сменяха. Без да иска, Хелър бе натиснал ключа за вътрешното осветление.
Полицейските коли бяха на няколкостотин ярда отзад. Шумно ги следваха.
— О, аз съм от първокласно вирджинско семейство — каза тя.
Бършеше очите и носа си с подгъва на полата.
— Майка ми и баща ми бяха фермери. Не искаха и моят живот да е толкова тежък.
Превзеха нов завой.
— Наистина трябва да се боцна — каза тя и изхлипа. — Както и да е, майка ми и баща ми пестяха и заделяха, за да ме пратят в женския колеж „Басарт“ — това е нагоре по Хъдсън, след Ню Йорк.
Минаха по един дървен мост и започнаха да се катерят нагоре по хълм. Ревът на полицейските коли по моста се извиси.
— Изглеждаш ми честно момче — каза тя. — Един съвет от мен. Гледай да завършиш колеж. Гледай да вземеш диплома. На работа те вземат не заради това, което знаеш. А заради дипломата. Това е важното. Никой няма да те слуша, ако нямаш такава хартийка!
— Значи трябва да имаш диплома, за да те слушат — каза Хелър и внимателно си го отбеляза на ум.
Една от колите отзад бе избързала. Предната ѝ част дори се изравни със задните колела на кадилака. Изрева високоговорител:
Хелър насочи задната част на кадилака към предницата на полицейската кола. Ченгето бясно удари спирачки. Хелър изправи кадилака и даде газ.
