Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 77

Рон Лафайет Хаббард

— Ами ти, получи ли си дипломата? — каза Хелър.

Пътят пресичаше едно дере и кадилакът се потопи във водата. Отляво и отдясно се вдигнаха пръски. Моторът с рев понесе колата нагоре по хълма.

— О, да — каза Мери. — Трябва да завършиш, за да те броят за нещо. Аз съм цял-целеничък доктор на философските науки. Даже си нося хартийката в чантата. Ще ти я покажа. Психология, нали разбираш.

Наострих уши. Ах, това мило момиче! Психолог! Изпълних се със симпатия.

Колата почти полетя от една неравност по пътя.

— Психология? — каза Хелър. — Какво е това?

— Цял куп конски „бибип“. Това е игра. Опитват се да те накарат да мислиш, че си никой, просто куп клетки, животно. Не могат да направят нищо. Учат те, че не можеш да промениш никого. Дори имат пълното съзнание, че са мошеници. Тъй че защо да си правиш труда да упражняваш професията?

Направо се парализирах от шок.

Току-що събудилата ми се симпатия изцяло премина в отвращение! Еретичка! Мръсна неверничка! Трябваше да благоговее пред святото! Пълно антисоциално отрицание!

Кадилакът препускаше надолу по тясна улица. Полицейските коли се чуваха по-силно.

— Завърших с отличия — каза Мери. — Но всеки път, когато някой от преподавателите ме „бибипкаше“, ми казваше, че трябва да наблегна повече на либидото. Затова постоянно ме тъпчеха с наркотици. Виж какво, ако психологията е толкова хубаво нещо, защо всички преподаватели по психология са толкова откачени?

Хелър прекара кадилака през един кален участък. Скоростомерът показваше сто.

Мери си изтри очите и носа, които не спираха да текат.

— Изповядват свободна любов само за да могат да я получават без нищо.

Още един куршум удари пътя и рикошира някъде.

— Освен това всичките са и лоши „бибипци“. Предполагам, че тъкмо постоянното преувеличаване ролята на сензорно еротичните възприятия предизвиква влошаването на отклика. Но те казват, че се иска много упорита работа, за да направиш от всяко общежитие публичен дом. За малко да блъснеш кравата.

Хелър каза:

— Но след като имаш диплома, защо не си си намерила работа?

Минаха край един голям знак. На него пишеше:

ВНИМАНИЕ — НАМАЛЕТЕ! ПЪТЯТ ИЗЛИЗА НА МАГИСТРАЛА 29

Хелър натисна спирачки. Моторът изпищя. Той освободи спирачките и се вля в едно от четирите платна на магистралата, която водеше на север.

— Обществото не иска да има нищо общо с психолозите. Те си знаят нещата. Само правителството наема на работа психолози. Смятат, че им са нужни, за да учат децата, да защитават банките и да унищожават дисидентите. Правителството смята, че психолозите могат да държат населението под контрол. Колко смешно!

Полицейските коли се бяха качили на магистрала 29 и бяха зад тях. Имаше знак:

ЛИНЧБЪРГ — 20 МИЛИ

— Само се моля да намеря нещо в Линчбърг — каза Мери.

Хелър започна да изпробва възможностите на кадилака.

— Правителството предложи ли ти работа? — попита той.

Моторът на кадилака така ревеше, че трудно чувах какво говорят.

— Естествено — каза тя. Избърса очите и носа си и отчаяно се прозя. После се наведе силно напред и го погледна съсредоточено. — Слушай какво, момче. Може да съм крадла. Може да съм съвсем побъркана наркоманка. Може да съм курва. Може да имам някакви неизлечими болести. Но не мисли, че ще падна толкова долу, та да работя за смахнатото „бибип“ правителство! Нима смяташ, че искам да съм параноидна шизофреничка като онези типове?