Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 78
Рон Лафайет Хаббард
Помислих си, че може и да има право, сещайки се за Ломбар. Започнах да гледам на нея с малко повече търпимост, макар да беше отцепничка. Изведнъж се сетих колко хитро и умно успя да накара Харви Ли да се прости с любимия си и жизнено фетишизиран кадилак. Ясно пролича обучението по психология. Та нима не го изнуди? А, хубаво, вярата ми в психологията се възвърна напълно.
Магистралата от четири платна имаше широка разделителна ивица по средата. На определени интервали тя бе прекъсната, за да може да се прави обратен завой.
Този участък от магистралата бе много неравен, често имаше бабуни и дупки. Като преминеше по някоя бабуна, кадилакът сякаш литваше.
— Време ти е да се поразмърдаш, „Кадилак Брогъм Купе д‘Елеганс“ с химически двигател!
Прелетяха край един знак:
Полицейските коли се виждаха в огледалото. Двигателят на кадилака надаваше силен вой.
— Божичко! — възкликна Мери. — Караш с над 120. Стрелката на скоростомера се бе залепила в крайнодясно положение.
— Движим се със 135 — каза Хелър. Знак:
Друг знак:
Профучаха край връзката с щатска магистрала 699.
В отсрещното платно се движеха няколко камиона.
Подскочиха от една изпъкналост. Всичките четири колела на кадилака се вдигнаха във въздуха!
Той се понесе надолу по хълма.
Полицейските коли не се виждаха, скрити от възвишението.
Хелър наблюдаваше ивицата по средата за място, където да направи обратен завой.
— ДРЪЖ СЕ! — извика той. Рязко натисна спирачката. Мери успя да се подпре отпред.
Хелър залепи за пода педала на газта. Рязко завъртя волана наляво.
Колата се завъртя през разделителната ивица със страхотно пищене на гуми.
Стрелна се напред в отсрещните платна. Сега се движеха в обратна посока.
Точно пред тях в платното за изпреварване се движеше голям камион.
Хелър натисна спирачките и изви колата в дясно от камиона!
Кадилакът се разтресе и намали на петдесет и пет.
В отсрещното платно двете полицейски коли подскочиха през издатината и се понесоха надолу по хълма, продължавайки към Линчбърг, сякаш светът бе пламнал.
Воят на сирените им се стопи някъде на север.
— А сега — каза Хелър и посочи напред, както си караха спокойно, — ще се качим на щатска магистрала 699.
Бяха стигнали тъкмо до отбивката. Бавно завиха.
— Ще се прехвърлим на магистрала 501 и от там, в Линчбърг.
— Боже господи — каза Мери. — Дано да успеем. Ужасно се нуждая от инжекция.
Глава пета
Като се запътиха към магистрала 501, аз се засмях.
Какъв аматьор! Сигурно номерът му вече е даден за издирване из целия Линчбърг и всички северни щати. А той бавничко се бе запътил към първия град, където го очакват. Знаех си, че няма как да не го забележат там или някъде по пътя!
