Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 59

— Е, значи, да си стиснем ръце за успеха на мисията.

Изправих се и раздрусах ръката му.

— Сигурен съм, че от теб ще се получи страхотен агент. Точно какъвто ни трябва.

На излизане отново хвърлих поглед към бойните самолети. Грамадните дула на единственото им оръдие можеха с един гръм да вдигнат във въздуха половин планета. Ще пометат като нищо влекача. Потръпнах и забързах към спалните помещения на хангара, за да намеря Стаб. Ще пусна нов слух, че Хелър има тайна заповед да ги избие всичките, включително и пилотите-убийци. Тогава може би ще убият Хелър дори преди да е тръгнал за Щатите и аз никога повече няма да стъпя на този „бибип“ влекач! Не обичам бойните самолети и няма да ми е приятно да умра от тях.

Глава пета

Не бях в подходящо настроение за това, което ми се сервира след това.

С нова кана леденостудена шира си лежах под сянката на моя храм, когато изведнъж се появи Карагьоз.

— Имаш посетител — каза той. — Шофьорът на таксито казва, че трябва веднага да те види.

Приготвих се за скок като гърмяща змия.

— Да го „бибип“!

Ето къде можех да си излея отровата!

— Покани го в градината.

Там имаше фонтан. Мога да му държа главата под вода, докато се удави.

Дворът, около който бе построена къщата в римски стил, обикновено бе пуст и зловещ — подходящо място за екзекуция. Но днес се бе променил. Градинарят и Карагьоз бяха донесли някакви високи растения във вази. По плочките бяха постлани нови, скъпи килими. Около фонтана бяха наредени удобни столове и играта на водните струи правеше мястото приятно и прохладно. „Бибип“. Обстановката не бе подходяща.

Шофьорът на такси ме чакаше и безгрижно си въртеше шапката около пръста. Усмихваше се, беше му весело. „Бибип“! Неподходящо за случая настроение!

Е, скоро ще му дам да се разбере!

— За какво по дяволите си изпратил едно съвсем чисто момиче обратно в Истанбул?

Той май не си спомняше. След това каза:

— О, онова момиче! О, имаше късмет, Султан Бей. Докторът откри, че има „бибип“ и „бибип“, и двете. Ходеща епидемия! Съвсем не ни устройваше. Каза да я повозя и аз я отпратих обратно в Истанбул.

Знаех, че лъже. Събирах си дъха да го поразя отведнъж и да му поискам да ми върне част от лирите, а през това време този ненормалник имаше наглостта да седне! В мое присъствие! Намести се в един мек удобен стол! Направо ми спря дъха! Такава наглост!

Но личеше, че във вида му има нещо конспираторско. Погледна към вратата и остана доволен, че сме сами.

— Офицер Грис — каза той шепнешком, — попаднах на нещо, без майтап!

Предполагах, че ще ми каже, че си е блъснал колата и нищо не е останало от нея. Но изглеждаше прекалено весел. Има нещо около хората, които се канят да ти прошепнат тайна, което те кара да ги слушаш.

— Когато онова момиче ти изигра номер — шепнешком продължи той, — знаех, че ще се ядосаш. Естествено, не исках да имам лоши взаимоотношения точно с теб.