Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 198

Стигнаха до много голям и облян в светлини ресторант с голяма блестяща реклама:

ПРИ САРДИНЕ

Оберкелнерът забеляза Бум-бум сред чакащите и го издърпа. Поведе ги към малка маса в задното отделение.

— Някои от вечерящите са знаменитости — каза Бум-бум. — Онова там е Джони Матине. А това е Джийн Лологигида. Всички театрални звезди ядат тук. След премиера звездите идват тук и всички им пляскат и ги поздравяват. А ако пиесата се е провалила, обръщат им гръб.

Оберкелнерът ги настани на малка маса, където беше спокойно и им подаде менюто. Хелър погледна цените.

— А, ама тук не е евтино. Не съм искал да ме каниш на вечеря. Ще си взема някакъв сандвич.

Бум-бум се засмя.

— Момче, не се излагай, това е италиански ресторант. Собственост е на фамилията Корлеоне. Тук не сервират сандвичи. Освен това, няма нужда да поръчваме. Ще ни донесат антипасто, кюфтета и спагети. Но много вкусни.

Бум-бум бръкна в чантата си. Извади пълна бутилка Джони Уокър със златен етикет и я остави на масата.

— Не се изненадвай толкова, момче. Нека седи тук да си я гледам. Имам още цели кашони, но в „Синг-синг“ няма да близна и капчица за цели осем месеца. Като я гледам, постоянно ще се сещам, че още не съм в „Синг-синг“.

Донесоха им антипасто и се заеха с хрупкавите вкуснотии.

Край масата им се завъртя друг сервитьор, с големи заострени мустаци.

— Че с‘е ди нуово, Бум-бум?

— Все лоши неща — каза Бум-бум. — Да те запозная с това момче. Човек от фамилията. Прити Бой Флойд, а това е Черубино Гатано.

— Приятно ми е — каза Черубино. — Нещо да ти донеса, Флойд?

— Малко бира — каза Хелър.

— Чакай, чакай! — викна Бум-бум. — Не се оставяй да те извози. Непълнолетен е и ще ни хвръкне „бибипа“. Всичко трябва да е законно.

— Ти чакай — каза Черубино. — Даже да е непълнолетен, може да пийне малко бира.

— Откога?

— Отсега.

Черубино се загуби и се върна с поднос с ниска тумбеста бутилка и висока чаша „Пилзен“.

— Нарушаваш закона — каза Бум-бум. — А пък аз съм на път за отвъд реката. Този път ще ми лепнат и „подтикване на непълнолетен към престъпление“ и никога няма да изляза от пандиза.

— Бум-бум — каза Черубино, — аз те обичам. Обичам те още откак беше дете. Но си глупав. Не можеш да четеш. Това е швейцарска бира, при това най-добрата. Но в случая вътре няма никакъв алкохол! — И той тикна етикета пред очите на Бум-бум. — Вносна! Легално!

Напълни догоре чашата и я подаде на Хелър. Хелър я опита.

— Охо! Вкусно!

— Виждаш ли? — каза Черубино и взе празната бутилка. — Винаги си бил глупав.

— Остави бутилката — каза Хелър. — Искам да си препиша етикета. До тука ми е дошло от кока-кола, иде ми да повръщам!

Черубино каза:

— Бум-бум и аз на времето биехме всички гърци от „Хел Кичън“, така че да не си помислиш, че не сме приятели. Но той винаги си е бил глупав, а като се върна от войната, беше оглупял още повече, а това не се търпи. Хайде, до скоро — каза келнерът и се отдалечи.