Читать «Черно сътворение» онлайн - страница 197

— Но защо? — попита Хелър. — Мислех, че са те пуснали под гаранция.

— Аха. Само че ме арестуваха съвсем незаконно. Да притежаваш автомат е наказуемо. Узопополис ми го подхвърли и ме подреди пред Нюйоркската полиция. Арестуваха ме за незаконно притежание на оръжие, или както там му викат. Само че не ме пратиха във федерален затвор, а ме тикнаха отвъд реката в „Синг-синг“.

— Много кофти — каза Хелър.

— Аха. Такива са мошеници, че даже не те изпращат в който трябва затвор! Така че като ме пуснаха под гаранция, аз естествено си отидох у дома в Ню Джърси. И офицерът, който отговаряше за мен, веднага ме изнамери и каза, че съм напуснал района, не можело да излизам от Ню Йорк. Тъй че се връщам в Ню Йорк, а сега вече Ню Йорк не е в наши ръце, както беше преди да пречукат Свети Джо. И полицейски инспектор Булдог Графърти виси на врата на моя офицер да ме изпрати обратно в кокошарника да си долежа присъдата. Още осем месеца, момче, осем сухи месеца!

— За какво е това, защото нямаш къде да живееш ли? Аз мога…

— Не, не, познавам едно пиленце от Сентръл Парк и се преместих да живея при нея и петте ѝ сестрички.

— Тогава, ако е за пари, мога…

— Не, не. Благодаря, малкия. Имам си тонове пари. Плащат ми по много, но все под тезгяха и в това е бедата. Офицерът, който отговаря за мен ми постави условие да си намеря постоянна работа. Представяш ли си, момче? Постоянна работа. Човек на изкуството като мен! Аз си имам работа, ама как да им кажа каква е. Никой няма да наеме бивш затворник. Бейб каза, че ще ми уреди постоянна работа със социална осигуровка в едно от предприятията на Корлеоне, но там всичко е съвсем легално, а аз съм прекалено известен. Няма да рискувам да докарам беля на Бейб, никога. Тя е велика капо. Така че това ми е проблемът. Заявиха ми: „Постоянна работа, социална осигуровка, плащаш си данъците, или те обвиняваме в скитничество и се връщаш следващата сряда“. Така каза офицерът, дето отговаря за мен.

— Ужасно съжалявам — каза Хелър.

— Е, все пак се почувствах по-добре, като го споделих, олекна ми. Как е главоболието? — Предпазливо тръсна глава. — Да. Хайде да си вземем душ, да изчезваме оттук и да вечеряме някъде.

След малко бяха готови и облечени. Като минаха през тренировъчната зала, Хелър не можа да се сдържи да не удари нещо — това е заради злобния му характер. Минавайки край една боксова круша, я удари. Тя се откъсна от пружините.

— Съжалявам — каза Хелър на треньора.

— Ей, шефе! — викна треньорът.

Появи се много дебел мъж с огромна пура в устата.

— Виж какво направи това момче — каза треньорът.

— Хм — каза дебелият. — Я удари това тук, хлапе.

Хелър отиде и го удари. Крушата просто започна да вибрира напред-назад — пляс, пляс, пляс.

— На онази са ѝ били слаби пружините, Джо — каза дебелият. — Трябвала се грижиш за оборудването.

Засмях се. В крайна сметка, Хелър не можеше да удря толкова силно. Винаги се фука и перчи. Хубаво е от време на време да го виждам как му свиват парцалите.

Тълпите от театрите се бяха прибрали.

— Ако някога искаш да видиш последното действие — каза Бум-бум, — изчакваш антракта, когато народът излиза да пуши и после влизаш с тях. Така гледаш края, само че на мен винаги ми е чудно как са стигнали до всички тези неразбории в първите действия, така че изобщо не влизам да гледам.